Посрещане на баба Марта

Описанието на празника е адаптиран откъс из книгата "Тракийска магия: опит за представяне на базата на архаични български магически практики" на Георги Мишев, която предстои да бъде издадена в Англия от Avalonia Books.

"Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Ареалът на разпространение на вярванията за този период обхващат цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система обаче и пълнотата на действията и преданията са запазени най-силно в района на българската етническа територия, което сочи като най-възможен произхода й в тази област. Господарката на месеца е наричана баба Марта от българите и баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски признак да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

Обредите за първи март започват от предния ден.

Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца или от жена, за която е позната забраната да не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:

„Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!”

Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:

„Вън бълхи, вътре Марта!”

Познато е и така нареченото „пърлене на Марта”, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и се прескача от хората от дома с думите:

„Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!”

Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат, тъй като според народната вяра така баба Марта ще бъде благосклонна при идването си. Това парче плат обикновено се оставя да стои 9 дни, т.е. до 9 март.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАРТЕНИЦА

Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Мартениците се изработват от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста. За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, т.е. тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се остава да е бяла. Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи, като съществува обредната забрана – да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се казва също така да се завържат на змиите, респ. вълците (враговете) устите, за да не нападат. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила . Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало.

Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Носейки техните вотивни изображения или цветовото им означение народът цели измолването на тяхната благославяща сила и настъпването на плодородната сила на слънцето, т.е. пролетното равноденствие. Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека от една страна със събуждащия се живот в растителността, а от друга със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка."

Присъединете се към събитието във Фейсбук: ТУК

Откъс "България през втората половина на IX в."

„...Светилищата на траките били предадени на поругание. Те били превърнати в съсипни. Техните жреци изпитали ужаса на не по-жестоката смърт в сравнение с първите мъченици на Христовата вяра. Но означавало ли това, че езичеството им било умъртвено, че то окончателно изчезнало от глъбините на съзнанието и душата на траките? Не, то се запазило като сляло езическите култове и обреди с християнските, преклонението пред природата с натрапената вяра в безплътния и единосъщен християнски Бог. Кръстът и християнските храмове издигани в зямата на траките са били само символи, които регистрирали формалното признаване на религията, наложена по силата на един императорски едикт за по-голямата част от населението. На тракийска земя Християнствто заживяло върху езическа основа, облечено в одеждите на своеобразния синкретизъм, който по-сетне се предал и на новите поселници в тези земи...”

Гюзелев В., Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в., София 1969, 94

Дейностите на Трескейа през 2011 година (видео)

Честит празник - 14 февруари!

Да ни е честит днешният празник - на вино, на любов, на всичко! Обичайте и давайте, защото който дава - значи има, а този, който само получава, е просто поредната бедна душа, която не оставя диря и следа! Бъдете горди и достойни да има какво да давате на себе си и на всичко, което ви заобикаля!

Свещените пламъци на Хеката 2012

Обредът на Свещените пламъци на Хеката (The Rite of Her Sacred Fires) е почитащ обред към Великата Богиня. По време на пълнолунието през май месец по целия свят, поклонниците запалват пламък в Нейна чест. За пръв път обредът е извършен през 2010 година, по инициатива на Сорита Д’Есте (писател и издател) и успява да събере участници от повече от 60 страни, включително и членовете на Трескейа в България.

Ние, Тракийско общество Трескейа, сме съпричастни към тази мащабна идея по целия свят ще бъде запален пламък в чест на Богинята. Нека направим това и тук в земите, в които почитта към богинята Хеката е засвидетелствана още от древността.

Ето и няколко полезни връзки:

Събитието във Фейсбук

Международно участие в обреда

Оригиналният вариант на обреда, съставен от Сорита Д’Есте

Това е версията адаптирана към вярванията и духовното послание на Трескейа:

Свещените пламъци на Хеката

Изберете спокойно място, където ще се чувствате добре и където ще имате възможност да извършите ритуала спокойно и без притеснения. Дали това ще е някъде в дома ви или извън него, зависи само от вас. Разбира се, ако имате възможност да направите ритуала навън под звездите – използвайте я! Единственото, от което имате нужда е бяла свещ и кибрит, а ако сте навън може и малък огън. Ако желаете, можете да запалите и благовония, както и да украсите ритуалното пространство с цветя в израз на почитта си към Нея.

Протегнете ръцете си напред, с длани обърнати нагоре и кажете:

"За възхвала те призовавам, Властващата над Небеса, Земя и Вода!
В името на мистериите на деня и нощта,
в името на светлината на луната и лъчите на слънцето.
За възхвала те призовавам,
Теб, която властваш над живота, смъртта и новото раждане,
ела Тройна Богиньо и изпълни със светлината на факлите си душата ми.
Аз Те търся, Теб, ключарката на цялата вселена и Властващата над пламъка на звездите,
нека мъдростта на звездите ни докосне с пламъка и неземната си светлина,
отзови се родителко на светлината, която властваш и над тъмата.
Ти си тази, която властваш над тайнствата и изригваш в пламъци, Светлоноска, Земна Майко!
Небесна Царице!
Хеката, Богиньо, която си водачка и спътник по пътя на мистериите,
в Твоя чест запалвам този огън,
нека с неговите пламъци се обединят пламъците на звездите, небесата и земята.
С този пламък те моля да ми бъдеш в помощ

за по-дълбоко разбиране на мистериите ти."

Запалете свещта. Кажете:

"Отдавам почит на дълбините на Богинята, която е всепокоряваща,
която всява страх във всичко със светостта си!

Велика Хеката, която тъчеш звездното платно и насочваш потока на живота,
води ме по пътя ми към познанието.
От кръстопът на кръстопът носещите светлината на твоите факли и твоя ключ нека се намират един друг винаги."

Постойте така известно време и погледайте пламъка. Когато решите, можете да загасите свещта/огъня или да ги оставите да изгорят сами. Преди да направите това кажете:

"Нека сенките на съмнението си отидат от мислите ми
от присъствието и единението с Твоята божественост.
Нека твоята светлина изпълни сърцето ми
и познанието да осветява пътя ми,
защото аз следвам пътя на твоите тайнства"

Целунете дланта на дясната си ръка и я протегнете към пламъка.

С това ритуалът завършва!

Трифунци

Уважаеми приятели, наближават дните, които нашият народ нарича Трифунци, това са 1, 2 и 3 февруари. Това са вторите вълчи дни през годината. В древен Рим това е времето на Луперкалиите, тези вълчи празници, за които имаме сведения, че са продължили чак до късния 5 в.н.е. В това време започва зарязването на лозята, избиране на техен цар, народни тържества и пробуждане на Бога на веселието и освобождаването от всички рамки, дарител на тайните на виното, чийто наследник е християнският св. Трифон. Вторият ден (02.02.) е почитан от народа ни с жертвата на петел, с чиято кръв се помазва вратата. Въпреки късната версия за семантиката на обреда, петелът е стар соларен символ и в този смисъл с кръвта му е възможно да се предполага, че предците ни са извиквали отново топлината на Бога Слънце, който единият ден почитат като дарител на опиянението, а на другия като пазител на мъжките рожби в дома. Третият ден (03.02.) е наричан Семен ден, но и Божа Майка, защото на него се отдава почит на Родителката, като бездетните жени приготвят "щипана пита", която раздават на кръстопът, това така свято за древната Богиня място. Със своята жертва те търсят единение със силата на Семето и благословията на Майката, за да заченат и бъдат благословени също с рожба. Нека си спомним за обредите и вярванията на нашите предци и да изпием по една чаша вино, спомним си за посланието на кръвта и подадем къшей хляб за благополучието на родните ни земи.

Календарни обреди

ВЕЧЕРЯТА НА ХЕКАТА

На 29 –я ден от лунния месец се оставя на кръстопът храна, която е била наричана Вечерята на Хеката. В древността тази храна е оставяна на кръстопът до статуя на богинята или до друг кръстопътен олтар. Тъй като бедните са се хранили с оставената храна Хеката е била наричана Добрата Богиня, защото дели жертвите си с бедните. Оставянето на храна символизира и оставянето на старото в лунния цикъл и измолването на благосклонността на богинята през идния лунен месец.

На този ден се оставят на кръстопът приношения на Богинята– яйце, питка, риба. Може към това да се добавят още вино, мед, чесън и други неща, но основното – първите три неща, яйце, риба, питка, символизират властта на Богинята над Небе – яйцето, Земя – питката, Море – рибата. Оставят се изброените неща на кръстопът придружени със следната молитва:

"За възхвала те призовавам пътна Хеката, на тройния кръстопът мила господарко,
Небесна, Земна и Морска, загърната в плаща шафранен,
властница гробна, с душите на мъртвите празнуваща Бакха,
Персова щерка, обичаща самотата, почитана от елени,
Нощна, за която кучетата са свещени, неугасима господарка,
звероръмжаща, непрепасана, с покоряващ образ,
с бичи впряг, на цялата Вселена държаща ключа Владичица,
Господарка, нимфа, отхранваща децата, водачка, бродеща из планините,
чуй на бикопаса молбите и на благочестивите жертви
със сърце благосклонно девицо явявай се вечно!"

Казва се молитвата, оставя се приношението, връща се вкъщи без да се обръща назад.

* * *

НОВОЛУНИЕ


На новолуние се отдава почита на раждането на лунната светлина и започването на новия лунен цикъл, това е момент за отдаване на почит на Богинята в образа и на млада луна и на Бога в образа му на Дионис Сабазий. Ритуалът е свързан с принасяне в жертва на благовония и възливане на изворна вода. Необходими са огън /свещ, кандило/, купа, вода, благовония /най-добре за този ден е да се кади тамян/. Започва се с измиване на ръцете и пречистване. На олтара се поставя съда за възливане. Взима се чашата в ръце и се правят с нея 3 обиколки около олтара като се казва:

„Аз обикалям около олтара!”

Застава се пред олтара и се казва:

„Да изчезне всичко нечисто!”

Запалва се благовонието и се призовава Богинята най-първа:

"Нека Тази, която е била преди всичко, Могъщата Владетелка,
която държи ключовете на Вселената, която знае тройната тайна,
Факлоноската, Нощната, да благослови този обред и да отвори вратите,
за да достигнат молитвите ни до боговете!
Богиньо, направи достоен олтара за почитане на боговете!"

Казва се:

„Ние сме тук за да почетем Боговете и Богините!”

Започва се първо с възливане на Богинята пазителка на свещения пламък:

„Майко на свещения пламък, на теб принадлежи
първото и последното!”

Прекадява се с различни благовония за боговете и се започва с молитвата към всички божества:

"Зевсе Властнико и Гея и небесни пламъци пречисти
на Хелиос, на Мена сияние свято и всички звезди;
също и ти, Посейдоне земедържецо, тъмновласи,
Персефоно пречиста, и Деметро багреноплодна,
и Артемидо стрелкиньо, девицо, стрелецо ти Фебе
от на Делфи равнината свещена; и ти велики,
благосклонността на блажените притежава ,
Дионисе, опитен хороводачо,
Аресе неустрашими, на Хефест силата пречиста,
ти, пенородна богиньо, получила сладките дари;
и ти, подземни владетелю, деймоне мощен,
Хебо, Илития, на Херакъл великанската мощ;
теб, Дикайосюна и ти Евсебея - велика подкрепа,
зова нимфите благословени и Пан всемощния,
и Хера, на егидодържеца Зевса цъфтяща съпруга;
теб, Мнемосюне, ведно с музите целомъдрени девет,
миловидните деви харити, хорите, Ениаутос,
и Лето дългокоса, и божествеността на Диона,
курети оръженосци и вас, корибанти, кабири,
все избавители славни, на Зевса чадата безсмъртни
и на Ида боговете, и посредника на небесата
Хермес жезлоносец, тъй също Темида, тълмачката хорска
и Нощта стародавната, призовавам лъчезарния Ден,
Пистис и Дике, и още прекрасната Тесмодотейра,
Рея и Кронос, и Тетис, титанката с дреха лазурна,
и Океана велик, и на Океан дъщерите,
и на Атлас и Еон извънисполинската сила,
заедно с Хроноса вечен, и на Стикса бистрите води,
на милостта боговете, освен тях добрата Проноя,
деймона пресвещен и деймона, бич за човека,
деймони на небесата, на въздуха и на водите,
земни, подземни, които сноват посред огън и пламък;
също Семела и на Бакха всеки ликуващ следовник,
Ино и Левкотея, и Палемон, дарящ благодати,
Нике сладкоречивата, Адрастея всевластната,
още владетеля велик Асклепий облекчител на болки,
както и Палада бойката дева и всички Стихии,
Гръмове, Космоса, който стои върху четири стълба,
Майката на безсмъртните, Атис и Мена приканвам,
и Урания богиня, и светия вечен Адонис,
Първоначалото Края, в кръга им съдбата на всички.
О, с милостта си елате и с благо сърце приемете
нашата жертва свещена, това възлияние чисто!"

Възлива се от водата, сега се започва молитва към Богинята на младата луна:

"Чуй ме, богиньо лъчиста и царствена, свята, Селена,
Мена с роговете бичи, която се плъзгаш в ефира
в нощна тъма, факлоноска и звездна, девицо ти, Мена,
раснеш и чезнеш, и мъж, и жена си, възлюбваш конете,
ярко сияние, майка на времето, плодообилна,
и лъчезарна, и тъжна, заряща по късната доба,
виждаща всичко, безсънна, осеяна с прелести звездни,
радваш се ти на покоя, на тихото нощно блаженство,
ясна, двурога, на сладост дарителка, накит на нощи,
първа звезда, дългопола, кръжаща, всемъдра девица,
в радост, блажена, ела, на звездите посестрима светла,
свойте молители нови спаси, лъчезарна девица!"

Тук се прекадява в чест на боговете и се казва:

"Блажени, както луната следва своя безкраен кръг,
растеж и намаляване и вечно завръщане,
така и ние всеки месец по времето на новата луна Ви отдаваме почит.
Нека в нощта на новата луна, отдадем отново почит на Вас,
а Вие ни давайте надежда, нека възраждането на луната
възроди благословията Ви над нас!
Благословете и приемете благосклонно молитвата ни!"

Прекадява се пак и се казва:

"Богиньо, богове, бъдете благосклонни и приемете това благовоние и възлияние, което правя с благочестиво сърце и с преклонение пред Вашата свята божественост. Аз почитам Вас и така връзката между безсмъртните и смъртните се запазва и остава свята завинаги!"

Целуваш си дланта на дясната ръка и я поднасяш напред.

* * *

Празник на личния дух покровител /Деймон/

Според древната представа добрият деймон /духът закрилник/ бди над нас и ни води. Древните са си го представяли в образа на крилата змия или смок и е вярван от древните за добър дух, пазител. И до ден днешен е разпространено вярването, че духът пазител на дома се явява в образ на змия или смок.

Принася се в жертва благовоние от смирна или при липса може и тамян, казва се Орфеевата молитва:

"Даймоне, тебе зова, притечи се, страхотен водачо,
благ, всеродителю Зевсе, даряващ на смъртни живота,
Зевсе велик, отмъстителен дух, всепроникващ, всевластник,
даващ богатства, когато живителен влезеш в дома ни,
или охлаждаш живота на многострадалните смъртни,
тъй като в тебе стоят ключовете на скръб и наслада.
Свят и блажен, пропъди многостонните грижи, които
носят навред по земята разрухата на съществата,
и направи на живота ни края почтен, мил и сладък."

След вечеря се изпива една чаша вино в негова чест.