Трифунци

Уважаеми приятели, наближават дните, които нашият народ нарича Трифунци, това са 1, 2 и 3 февруари. Това са вторите вълчи дни през годината. В древен Рим това е времето на Луперкалиите, тези вълчи празници, за които имаме сведения, че са продължили чак до късния 5 в.н.е. В това време започва зарязването на лозята, избиране на техен цар, народни тържества и пробуждане на Бога на веселието и освобождаването от всички рамки, дарител на тайните на виното, чийто наследник е християнският св. Трифон. Вторият ден (02.02.) е почитан от народа ни с жертвата на петел, с чиято кръв се помазва вратата. Въпреки късната версия за семантиката на обреда, петелът е стар соларен символ и в този смисъл с кръвта му е възможно да се предполага, че предците ни са извиквали отново топлината на Бога Слънце, който единият ден почитат като дарител на опиянението, а на другия като пазител на мъжките рожби в дома. Третият ден (03.02.) е наричан Семен ден, но и Божа Майка, защото на него се отдава почит на Родителката, като бездетните жени приготвят "щипана пита", която раздават на кръстопът, това така свято за древната Богиня място. Със своята жертва те търсят единение със силата на Семето и благословията на Майката, за да заченат и бъдат благословени също с рожба. Нека си спомним за обредите и вярванията на нашите предци и да изпием по една чаша вино, спомним си за посланието на кръвта и подадем къшей хляб за благополучието на родните ни земи.

Календарни обреди

ВЕЧЕРЯТА НА ХЕКАТА

На 29 –я ден от лунния месец се оставя на кръстопът храна, която е била наричана Вечерята на Хеката. В древността тази храна е оставяна на кръстопът до статуя на богинята или до друг кръстопътен олтар. Тъй като бедните са се хранили с оставената храна Хеката е била наричана Добрата Богиня, защото дели жертвите си с бедните. Оставянето на храна символизира и оставянето на старото в лунния цикъл и измолването на благосклонността на богинята през идния лунен месец.

На този ден се оставят на кръстопът приношения на Богинята– яйце, питка, риба. Може към това да се добавят още вино, мед, чесън и други неща, но основното – първите три неща, яйце, риба, питка, символизират властта на Богинята над Небе – яйцето, Земя – питката, Море – рибата. Оставят се изброените неща на кръстопът придружени със следната молитва:

"За възхвала те призовавам пътна Хеката, на тройния кръстопът мила господарко,
Небесна, Земна и Морска, загърната в плаща шафранен,
властница гробна, с душите на мъртвите празнуваща Бакха,
Персова щерка, обичаща самотата, почитана от елени,
Нощна, за която кучетата са свещени, неугасима господарка,
звероръмжаща, непрепасана, с покоряващ образ,
с бичи впряг, на цялата Вселена държаща ключа Владичица,
Господарка, нимфа, отхранваща децата, водачка, бродеща из планините,
чуй на бикопаса молбите и на благочестивите жертви
със сърце благосклонно девицо явявай се вечно!"

Казва се молитвата, оставя се приношението, връща се вкъщи без да се обръща назад.

* * *

НОВОЛУНИЕ


На новолуние се отдава почита на раждането на лунната светлина и започването на новия лунен цикъл, това е момент за отдаване на почит на Богинята в образа и на млада луна и на Бога в образа му на Дионис Сабазий. Ритуалът е свързан с принасяне в жертва на благовония и възливане на изворна вода. Необходими са огън /свещ, кандило/, купа, вода, благовония /най-добре за този ден е да се кади тамян/. Започва се с измиване на ръцете и пречистване. На олтара се поставя съда за възливане. Взима се чашата в ръце и се правят с нея 3 обиколки около олтара като се казва:

„Аз обикалям около олтара!”

Застава се пред олтара и се казва:

„Да изчезне всичко нечисто!”

Запалва се благовонието и се призовава Богинята най-първа:

"Нека Тази, която е била преди всичко, Могъщата Владетелка,
която държи ключовете на Вселената, която знае тройната тайна,
Факлоноската, Нощната, да благослови този обред и да отвори вратите,
за да достигнат молитвите ни до боговете!
Богиньо, направи достоен олтара за почитане на боговете!"

Казва се:

„Ние сме тук за да почетем Боговете и Богините!”

Започва се първо с възливане на Богинята пазителка на свещения пламък:

„Майко на свещения пламък, на теб принадлежи
първото и последното!”

Прекадява се с различни благовония за боговете и се започва с молитвата към всички божества:

"Зевсе Властнико и Гея и небесни пламъци пречисти
на Хелиос, на Мена сияние свято и всички звезди;
също и ти, Посейдоне земедържецо, тъмновласи,
Персефоно пречиста, и Деметро багреноплодна,
и Артемидо стрелкиньо, девицо, стрелецо ти Фебе
от на Делфи равнината свещена; и ти велики,
благосклонността на блажените притежава ,
Дионисе, опитен хороводачо,
Аресе неустрашими, на Хефест силата пречиста,
ти, пенородна богиньо, получила сладките дари;
и ти, подземни владетелю, деймоне мощен,
Хебо, Илития, на Херакъл великанската мощ;
теб, Дикайосюна и ти Евсебея - велика подкрепа,
зова нимфите благословени и Пан всемощния,
и Хера, на егидодържеца Зевса цъфтяща съпруга;
теб, Мнемосюне, ведно с музите целомъдрени девет,
миловидните деви харити, хорите, Ениаутос,
и Лето дългокоса, и божествеността на Диона,
курети оръженосци и вас, корибанти, кабири,
все избавители славни, на Зевса чадата безсмъртни
и на Ида боговете, и посредника на небесата
Хермес жезлоносец, тъй също Темида, тълмачката хорска
и Нощта стародавната, призовавам лъчезарния Ден,
Пистис и Дике, и още прекрасната Тесмодотейра,
Рея и Кронос, и Тетис, титанката с дреха лазурна,
и Океана велик, и на Океан дъщерите,
и на Атлас и Еон извънисполинската сила,
заедно с Хроноса вечен, и на Стикса бистрите води,
на милостта боговете, освен тях добрата Проноя,
деймона пресвещен и деймона, бич за човека,
деймони на небесата, на въздуха и на водите,
земни, подземни, които сноват посред огън и пламък;
също Семела и на Бакха всеки ликуващ следовник,
Ино и Левкотея, и Палемон, дарящ благодати,
Нике сладкоречивата, Адрастея всевластната,
още владетеля велик Асклепий облекчител на болки,
както и Палада бойката дева и всички Стихии,
Гръмове, Космоса, който стои върху четири стълба,
Майката на безсмъртните, Атис и Мена приканвам,
и Урания богиня, и светия вечен Адонис,
Първоначалото Края, в кръга им съдбата на всички.
О, с милостта си елате и с благо сърце приемете
нашата жертва свещена, това възлияние чисто!"

Възлива се от водата, сега се започва молитва към Богинята на младата луна:

"Чуй ме, богиньо лъчиста и царствена, свята, Селена,
Мена с роговете бичи, която се плъзгаш в ефира
в нощна тъма, факлоноска и звездна, девицо ти, Мена,
раснеш и чезнеш, и мъж, и жена си, възлюбваш конете,
ярко сияние, майка на времето, плодообилна,
и лъчезарна, и тъжна, заряща по късната доба,
виждаща всичко, безсънна, осеяна с прелести звездни,
радваш се ти на покоя, на тихото нощно блаженство,
ясна, двурога, на сладост дарителка, накит на нощи,
първа звезда, дългопола, кръжаща, всемъдра девица,
в радост, блажена, ела, на звездите посестрима светла,
свойте молители нови спаси, лъчезарна девица!"

Тук се прекадява в чест на боговете и се казва:

"Блажени, както луната следва своя безкраен кръг,
растеж и намаляване и вечно завръщане,
така и ние всеки месец по времето на новата луна Ви отдаваме почит.
Нека в нощта на новата луна, отдадем отново почит на Вас,
а Вие ни давайте надежда, нека възраждането на луната
възроди благословията Ви над нас!
Благословете и приемете благосклонно молитвата ни!"

Прекадява се пак и се казва:

"Богиньо, богове, бъдете благосклонни и приемете това благовоние и възлияние, което правя с благочестиво сърце и с преклонение пред Вашата свята божественост. Аз почитам Вас и така връзката между безсмъртните и смъртните се запазва и остава свята завинаги!"

Целуваш си дланта на дясната ръка и я поднасяш напред.

* * *

Празник на личния дух покровител /Деймон/

Според древната представа добрият деймон /духът закрилник/ бди над нас и ни води. Древните са си го представяли в образа на крилата змия или смок и е вярван от древните за добър дух, пазител. И до ден днешен е разпространено вярването, че духът пазител на дома се явява в образ на змия или смок.

Принася се в жертва благовоние от смирна или при липса може и тамян, казва се Орфеевата молитва:

"Даймоне, тебе зова, притечи се, страхотен водачо,
благ, всеродителю Зевсе, даряващ на смъртни живота,
Зевсе велик, отмъстителен дух, всепроникващ, всевластник,
даващ богатства, когато живителен влезеш в дома ни,
или охлаждаш живота на многострадалните смъртни,
тъй като в тебе стоят ключовете на скръб и наслада.
Свят и блажен, пропъди многостонните грижи, които
носят навред по земята разрухата на съществата,
и направи на живота ни края почтен, мил и сладък."

След вечеря се изпива една чаша вино в негова чест.