сряда, 31 октомври 2012 г.

За "празниците", смъртта и страхопочитанието


На всички "празнуващи" Хелоуин българи искаме да припомним, че нашата култура не празнува смъртта и отвъдното, а изпитва страхопочитание към Нея и това, което ние правим е Задушницата и други сходни обреди. Думата СТРАХОПОЧИТАНИЕ за съвременниците ни е загубила своето значение, а и много от тях не знаят въобще какво означава тя. Смъртта е нещо, което предизвиква страх не само с неизвестното след нея, а и с това, че е неотменима, но в същото време предизвиква и почит именно със същото си свойство. Древните, които прибирали реколтата и последните плодове, които засявали в този календарен период зърното и се готвели за предстоящите студени месеци, са изпитвали и страх към това, което идва - ЗИМАТА. Зимата е страшна с това, че животът е видимо мъртъв...а ако не дойде идната пролет е реална мисъл, която винаги буди страх. Прагът на зимата е преход - преход, когато връзката между този и светът отвъд е силна и е време да отдадем почит на предците си, които земята, по която ходим е приела в прегръдката си. Тази земя е Богинята, която е майка на душите. Дните в този период са свързани с множество забрани, с множество табуизирани дейности, с преобръщане - жените колят (черни кокошки), раздават, свещенодействат, те извикват Богинята, Вълчицата.

Нашите маскарадни празници са в друго време и по друг начин!

Маскарадната обредност си има цел и място, а в нашата култура си го е намерила преди хиляди години и определено това не е времето. Така че...преобличания, маскирания и т.н. да си правим тогава, когато се правят при нас, а в този период да се сетим за черната земя, мрака на утробата, за тези които са били преди нас и да им поднесем почитта си подобаващо, когато дойде времето, т.е. в първата половина на ноември, като раздадем в тяхна почит, тогава са Мратинските нощи, идват Вълчите дни и почитаме земята, Природата, Богинята, като приемаща всички ни в края на този път. При нас не се водят деца по гробищата, независимо, че на запад може да си правят и семеен пикник там, така и с този ден е по същия начин. Сега е времето, когато нашите предци са влагали надежда семето посято тази година да поникне догодина и животът, който привидно умира да се възроди отново.

Срамота е да се правим на циркови артисти и да имаме за извинение, че било повод да се повеселим... Нима нямаме достатъчно поводи или възможности за веселие? Намерете на децата си тези поводи и възможности да се почувстват част от земята, където лежат вашите и техните предци - баби, дядовци... Дайте им възможност и повод да се почувстват част от културната ни традиция, да разберат какво е това почит и преклонение, защото това са ЦЕННОСТИ, те ще направят от децата ви хора, а от вас родители, а не разплодители!

0 коментара:

Публикуване на коментар