Първостихии и съвременност - цитати по темата в превод от немски на статията
Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997. Превод от немски – Георги Мишев.
„Ежедневното, а също и научното, самоопознаване на един средностатистически гражданин в развито индустриално общество няма почти никакъв контакт с природните стихии. Той се осъзнава като обществен и политически, комуникативен и частен индивид в рамките на сложни социални системи и институции. Жизненото му пространство е изградено в основната си част от изкуствена среда, което го ограничава от директното възприятие на стихиите. На него му е неразбираемо защо е имало богиня на домашното огнище, наричана Хестия. Той има електрическа печка и микровълнова фурна. На него му е чужда представата, че делото (това на Прометей) да се открадне огъня от боговете и да се даде на хората е културообразуващ момент. Близостта на камината или топлината на скарата не припомнят много затова, че посредством митичния разказ за Прометеевата кражба на огъня е извършен символично качественият преход от суровото към обработеното: фундаменталното културно постижение намира своя пълен израз. Ковачите, които изработвали всички необходими принадлежности за занаятчийските, земеделските и битовите нужди и затова били уважавани като майстори на земеродните руди и пламъка, били посветени на бог Хефест, чието римско име Вулкан е станало епоним за разрушителната сила на подземния огън на планините. Днес това е известно само като бегла сензация на телевизионния екран. Някъде в заводите се произвеждат уреди, но никой почти не може да обясни преобразуващата сила на огъня. Като енергиен носител или не го виждаме или е съвсем маловажен. Където гори, то там рядко се открива природната мощ на огъня, а повече е видно насилието на войната. Даже и в първичната мощ на атомната експлозия човекът среща сам себе си, а не природата. Когато през 1750 година Бенджамин Франклин изобретява гръмоотвода, това бива отпразнувано като превъзходство над нещо, на което дотогава все още е била оказвана почит, тъй като в него е била вярвана свръхчовешката мощ на боговете на бурята, били те наричани Юпитер или Йехова.
Малко са разбиращите от вятъра и времето, което е останало само като един ежедневно обсъждан природен феномен – „времето утре ще бъде“ -, като във формиращото си влияние върху сферите на живота е насочен „навън“. Времето е „системен процес“, обследван от сателити и компютри и чрез изкуствените условия на климат, в които човек живее и се отделя. Времето вече не е симбиотичната наличност на свързани и борещи се за надмощие елементи. Хранително-вкусовата промишленост, от хилядолетия считана за покровителствана от божествата на времето и земята, е станала независима от климата и почвите. Във всеки сезон има всичко – като в рая, което обаче не може да бъде почувствано заради баналността на супермаркетите намиращи се на всеки ъгъл, които предлагат целия свят „на масата“. Там, където времето и земята се възприемат като колективни и природни и основа за нещата, цари бедност, отделена на разстояние от големите градове на първия свят. Деметра вече не е назоваване на Майката на зърното, а е марка за био-продукти, които се търсят от взискателни консуматори от богатите големи градове – често и същите те нямат каквато и да е представа от производство на храни, от почви, климат, земеделски култури, сезони, богове и богини на въздуха, на водата, на земята и от свързаната с тях „култура“. Даже и запознатото с околната среда малцинство не разбира нищо от порастване и отглеждане, от грижи, а само „разбира“ от качество на продуктите, които им се хвалят по медиите…“[1]
„Първостихиите са изтласкани на ръба на забелязвания свят на индустриалните цивилизации. Те вече не биват осъзнавани като такива, дори тогава, когато това е възможно: защото тяхната културна семантика е изчезнала. Със сигурност всеки има контакт с огън, вода, земя и въздух: човек се храни, пие, къпе се, плува, отоплява се, радва се на слънчевата светлина, търси горите, разхожда се в тях, чувства вятъра по кожата си, вдишва чистия планински въздух. Въпреки това първостихиите не биват познавани като носители на живота и човек не се възприема като участващ в тях и изграден от тях. А и как? Водата не се налива от извор (човек би имал съмнения дали няма да има някакво замърсяване), а в най-добрия случай водата, която пием, е напълнена в бутилки „натурална“ минерална вода от недрата на планината, стотици километри от мястото, където ще бъде консумирана. Нещата, които хората ядат, също не могат да бъдат свързани с ландшафта, почвените дадености или пък с растителните видове. Ядат се животни, които повечето хора са виждали само на картинка, още по-малко знаят нещо за начина им на живот, за произхода им, характера им. Хората се къпят в плувни басейни и в морето под надзора на спасител. Природните водни басейни са плашещи по същия начин както и животните, дори и най-малките, които са извън оградата, като бурята на полето, като нощта в гората. Хората се топлят не на пламък и слънчева светлина, а от излъчваната топлина от уреди. Слънчевите лъчи биват определяни като опасни за здравето, но се ходи на солариум. Горите, които биват посещавани, са набраздени от следите, които дърводобивът оставя. Имената на дърветата, храстите и тревите са като цяло непознати, всичко е някак си зелено и би трябвало да е и полезно. С вдишването на въздуха не вдишваме дъха на природата, а смога на колите и на индустрията или пък филтрирания и темпериран въздух от климатичната инсталация.“[2]
[1] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 19. Превод от немски – Георги Мишев.
[2] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 20. Превод от немски – Георги Мишев.
0 коментара:
Публикуване на коментар