Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет празници. Показване на всички публикации

събота, 1 февруари 2014 г.

Трифунци


Уважаеми приятели,
от днес са дните, които нашият народ нарича Трифунци, това са 1, 2 и 3 февруари. Те са вторите вълчи дни през годината. В древен Рим това е времето на Луперкалиите, тези вълчи празници, за които имаме сведения, че са продължили чак до късния 5 в. В това време на годината започва зарязването на лозята, избиране на техен цар, народни тържества и пробуждане на Бога на веселието и освобождаването от всички рамки, дарител на тайните на виното, чийто наследник е християнският св. Трифон. Вторият ден (02.02.) е почитан от народа ни с жертвата на петел, с чиято кръв се помазва вратата. Въпреки късната версия за семантиката на обреда, петелът е стар соларен (слънчев) символ и в този смисъл с кръвта му е възможно да се предполага, че предците ни са извиквали отново топлината на Бога Слънце, когото единият ден почитат като дарител на опиянението, а на другия като пазител на мъжките рожби в дома. Третият ден (03.02.) е наричан Семен ден, но и Божа Майка, защото на него се отдава почит на Родителката, като бездетните жени приготвят "щипана пита", която раздават на кръстопът, това така свято за древната Богиня място. Със своята жертва те търсят единение със силата на Семето и благословията на Майката, за да заченат и бъдат благословени също с рожба. Нека си спомним за обредите и вярванията на нашите предци и да изпием по една чаша вино, спомним си за посланието на кръвта и подадем къшей хляб за благополучието на родните ни земи.

сряда, 31 октомври 2012 г.

За "празниците", смъртта и страхопочитанието


На всички "празнуващи" Хелоуин българи искаме да припомним, че нашата култура не празнува смъртта и отвъдното, а изпитва страхопочитание към Нея и това, което ние правим е Задушницата и други сходни обреди. Думата СТРАХОПОЧИТАНИЕ за съвременниците ни е загубила своето значение, а и много от тях не знаят въобще какво означава тя. Смъртта е нещо, което предизвиква страх не само с неизвестното след нея, а и с това, че е неотменима, но в същото време предизвиква и почит именно със същото си свойство. Древните, които прибирали реколтата и последните плодове, които засявали в този календарен период зърното и се готвели за предстоящите студени месеци, са изпитвали и страх към това, което идва - ЗИМАТА. Зимата е страшна с това, че животът е видимо мъртъв...а ако не дойде идната пролет е реална мисъл, която винаги буди страх. Прагът на зимата е преход - преход, когато връзката между този и светът отвъд е силна и е време да отдадем почит на предците си, които земята, по която ходим е приела в прегръдката си. Тази земя е Богинята, която е майка на душите. Дните в този период са свързани с множество забрани, с множество табуизирани дейности, с преобръщане - жените колят (черни кокошки), раздават, свещенодействат, те извикват Богинята, Вълчицата.

Нашите маскарадни празници са в друго време и по друг начин!

Маскарадната обредност си има цел и място, а в нашата култура си го е намерила преди хиляди години и определено това не е времето. Така че...преобличания, маскирания и т.н. да си правим тогава, когато се правят при нас, а в този период да се сетим за черната земя, мрака на утробата, за тези които са били преди нас и да им поднесем почитта си подобаващо, когато дойде времето, т.е. в първата половина на ноември, като раздадем в тяхна почит, тогава са Мратинските нощи, идват Вълчите дни и почитаме земята, Природата, Богинята, като приемаща всички ни в края на този път. При нас не се водят деца по гробищата, независимо, че на запад може да си правят и семеен пикник там, така и с този ден е по същия начин. Сега е времето, когато нашите предци са влагали надежда семето посято тази година да поникне догодина и животът, който привидно умира да се възроди отново.

Срамота е да се правим на циркови артисти и да имаме за извинение, че било повод да се повеселим... Нима нямаме достатъчно поводи или възможности за веселие? Намерете на децата си тези поводи и възможности да се почувстват част от земята, където лежат вашите и техните предци - баби, дядовци... Дайте им възможност и повод да се почувстват част от културната ни традиция, да разберат какво е това почит и преклонение, защото това са ЦЕННОСТИ, те ще направят от децата ви хора, а от вас родители, а не разплодители!