„...Светилищата на траките били предадени на поругание. Те били превърнати в съсипни. Техните жреци изпитали ужаса на не по-жестоката смърт в сравнение с първите мъченици на Христовата вяра. Но означавало ли това, че езичеството им било умъртвено, че то окончателно изчезнало от глъбините на съзнанието и душата на траките? Не, то се запазило като сляло езическите култове и обреди с християнските, преклонението пред природата с натрапената вяра в безплътния и единосъщен християнски Бог. Кръстът и християнските храмове издигани в зямата на траките са били само символи, които регистрирали формалното признаване на религията, наложена по силата на един императорски едикт за по-голямата част от населението. На тракийска земя Християнствто заживяло върху езическа основа, облечено в одеждите на своеобразния синкретизъм, който по-сетне се предал и на новите поселници в тези земи...”
Гюзелев В., Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в., София 1969, 94
0 коментара:
Публикуване на коментар