"Нека всеки от нас има следните отправни правила – благоговение пред боговете, добросърдечие към хората, чистота във всичко, което докосва тялото ни – за да изпълни делата си с благочестие, опитвайки се да напои душата си винаги с благочестиви помисли за боговете, съзерцавайки храмовете и статуите им с особена почит и преклонение, изпълнен със свети чувства, сякаш вижда самите богове пред себе си. Наистина, и статуите, и олтарите, и съхраняването на вечния огън, с една дума – всички подобни неща са били установени от нашите бащи като символи за присъствието на боговете, не за да превръщаме тези символи в богове, а аз да почитаме боговете чрез тях. И тъй като ние живеем чрез тялото си, трябвало е и почитанието ни към божествата да бъде телесно; но те самите са безтелесни и затова нашите бащи първо са ни посочили като божи образ вторичния род богове, който произхожда от първичния и се носи из цялото небе околовръст. Но тъй като култът и към тези божества не би могъл да бъде телесен (защото те по природа нямат нужда от нищо), на земята бил изнамерен трети вид божи образи, към които ние можем да насочим нашите свещенодействия, за да спечелим благоразположението на боговете. Както някои, които обгръщат с внимание изображенията на царете, макар те да нямат нужда от това, в края на краищата привличат към себе си тяхната благосклонност, така и онези, които обграждат с почит статуите на боговете, въпреки че самите богове нямат никаква нужда от това, в края на краищата измолват тяхната закрила и покровителство. А белег за истинска святост е стремежът да направим това, което е възможно; и е съвсем ясно, че ако осъществим този си стремеж, доказваме в най-висша степен искреността на нашите свети чувства; а ако се отнасяме с пренебрежение към възможното, а после се преструваме, че се стремим към непостижимото, то и тогава е ясно, че не гоним недостъпното, а презираме изпълнимото.
…
Та когато съзерцаваме статуите на боговете, в никакъв случай не бива да смятаме, че са камъни или пък дървета, нито пък че олицетворяват самите богове. Нали не казваме, че изображенията на царете са дърво, камък или бронз, още по-малко – че представляват самите царе, а че са техни изображения. И който обича царя, с удоволствие разглежда образа на царя, който обича детето си, с удоволствие разглежда този на детето си, който обича баща си – този на своя баща. Следователно онзи, който обича боговете, изпълнен със свети чувства и в същото време с трепетен страх пред втренчения в него неясно откъде божи поглед. Ако пък някой мисли, че те трябва да са неразрушими само защото веднъж са били наречени изображения на боговете, то такъв човек ми изглежда съвсем плиткоумен. За такова нещо би трябвало те да не бъдат сътворени от човек. Творението на мъдър и почтен мъж спокойно може да бъде съсипано от един пропаднал и невежествен човек."
Юлиан. Писма, прев. Владимир Атанасов, София 1983, стр. 83-85
"Then let everyone make the basis of his conduct moral virtues, and actions like these, namely reverence towards the gods, benevolence towards men, personal chastity; and thus let him abound in pious acts, I mean by endeavouring always to have pious thoughts about the gods, and by regarding the temples and images of the gods with due honour and veneration, and by worshipping the gods as though he saw them actually present. For our fathers established images and altars, and the maintenance of undying fire, and, generally speaking, everything of the sort, as symbols of the presence of the gods, not that we may regard such things as gods, but that we may worship the gods through them. For since being in the body it was in bodily wise that we must needs perform our service to the gods also, though they are themselves without bodies; they therefore revealed to us in the earliest images the class of gods next in rank to the first, even those that revolve in a circle about the whole heavens. But since not even to these can due worship be offered in bodily wise—for they are by nature not in need of anything—another class of images was invented on the earth, and by performing our worship to them we shall make the gods propitious to ourselves. For just as those who make offerings to the statues of the emperors, who are in need of nothing, nevertheless induce goodwill towards themselves thereby, so too those who make offerings to the images of the gods, though the gods need nothing, do nevertheless thereby persuade them to help and to care for them. For zeal to do all that is in one's power is, in truth, a proof of piety, and it is evident that he who abounds in such zeal thereby displays a higher degree of piety; whereas he who neglects what is possible, and then pretends to aim at what is impossible, evidently does not strive after the impossible, since he overlooks the possible.
...
Therefore, when we look at the images of the gods, let us not indeed think they are stones or wood, but neither let us think they are the gods themselves; and indeed we do not say that the statues of the emperors are mere wood and stone and bronze, but still less do we say they are the emperors themselves. He therefore who loves the emperor delights to see the emperor's statue, and he who loves his son delights to see his son's statue, and he who loves his father delights to see his father's statue. It follows that he who loves the gods delights to gaze on the images of the gods, and their likenesses, and he feels reverence and shudders with awe of the gods who look at him from the unseen world. Therefore if any man thinks that because they have once been called likenesses of the gods, they are incapable of being destroyed, he is, it |313 seems to me, altogether foolish; for surely in that case they were incapable of being made by men's hands. But what has been made by a wise and good man can be destroyed by a bad and ignorant man."
0 коментара:
Публикуване на коментар