сряда, 16 януари 2013 г.

ЗА ЯВЯВАНЕТО НА БОГОВЕТЕ

Ямблих (4. в.), За египетските мистерии, 3,2

"Възможно е, когато сънят се отдръпва и спящите започват да се пробуждат, да се случи, че да чуят глас, който без увъртания казва, какво трябва да изпълни човек и тези гласове се чуват в междинно състояние между будността и съня или в напълно будно състояние. И понякога едно невъзможно да бъде докоснато и нетелесно присъствие заобикаля лежащите, като това присъствие няма ясен образ, но се явява повече като едно общо усещане и като съзнание от друг вид, което при появата си предизвиква свистене и обхваща от всякъде спящия, така че без да го докосва и с чудно действие го довежда до освобождаване на душата и тялото от страдания. Понякога взорът бива докоснат и се замижава, когато ги докосне лъчиста и нежна светлина, въпреки че преди това са били отворени очите, останалите сетива обаче са будни и възприемат заедно, как се откриват боговете в светлината, какво казват и се разбира с ясно съзнание, какво се случва. В едно още по-съвършено състояние могат да се наблюдават и подробности, когато погледът вижда и душата с пълна сила проследява действията и наблюдаващите (сънуващите) могат да се движат."

Елий Аристид (2. в.) Реч 48, 31

"Така ми се искаше, когато ми се яви (Богът), да го докосна и почувствам, когато дойде и се намирах в едно междинно състояние между сън и будност и се мъчих да отворя очи изпълнен със страх, че той ще изчезне преди това, държах ушите си наострени и чувах едно като в сън, друго като в будност. Към това и настръхнали коси и сълзи от радост и неподправена наивна пълнота от горди чувства, а кой човек би искал да опише с думи това състояние? Но който е посветен, той знае за какво говоря и ме разбира."

0 коментара:

Публикуване на коментар