четвъртък, 14 февруари 2013 г.

„Първообраз на неразрушимия живот“ или Трифон и Валентин



Уважаеми приятели,

Желая Ви честит празник и съвсем умишлено не уточнявам Трифон Зарезан или Валентин, защото нашият народ не познава църковната история нито на св. Трифон, нито на св. Валентин, без значение дали са православни или католически персонажи и честно казано въобще мнозинството хора не се интересуват въобще от житията им... Ако намерите възрастни хора, които да Ви разкажат за Трифон Зарезан, то ще чуете народния мит, а не каноничната история, което е съвсем обяснимо. В този период на годината в тези земи от древността до днес се подсещаме за онази сила, която Карл Керени преди години нарича „първообраз на неразрушимия живот“ (вж. Kerényi  К., Dionysos : Urbild des unzerstörbaren Lebens, 1976).

Това че елини и траки са го назовавали като Дионис, Загрей, Сабазий или иначе, а по-късно го извикват като св. Трифон, а сега вече му казват и св. Валентин, то това няма да успее да заличи именно този живот, който почитаме и който се нарича „неразрушим“. Ще си позволя да припомня написаното от К. Керени. Древните елини имали две думи за „живот“  - ζωή и βίος.

Отделният живот на индивидуалното същество, който има начало и край е състоянието, което се наричало с думата βίος.

За разлика от това временно и преходно състояние, то думата ζωή обозначава безпределния, нямащ единичен образ живот.

Защо Ви натоварвам с тази информация… Причината за това е, че нашите предци с шумните веселби, със зарязването на лозята, с вкусването на виното, с въвеждането на ентусиазмичното състояние на наслада от съприкосновението с Природата и нейните дарове, са търсили и са успявали да се слеят с това, което древните наричали ζωή.

Обичайте и уважавайте половинките си, любовта е божествен дар и човешка потребност. Човешката междуличностна любов има нужда от място и време ежедневно и не й липсват възможности за изява и доказване.

Въпреки желанието за поставяне на индивида и отделната личност над всичко, нека не забравяме, че ние сме част от Природата, която древните наричали Богиня и я обявили за майка и на хората, но и на боговете.

Нека да живеем в ритъма на тази земя и в ритъма на Природата, на Богинята и да бъдем преди всичко част от непрекъснатата нишка на живота. И дори когато пием, нека пием с радост, уважение и преклонение към именно този „неразрушим живот“. Когато живеем нека да не бъде само с мисълта за индивидуалния ни живот (с или без половинка), а с мисълта, че сме част от потока на живота, че сме рожба на една Майка, която делим с боговете и че имаме отговорността да бъдем достойни да вярваме в това.

Наздраве!

0 коментара:

Публикуване на коментар