"Великият бог Ерикепайос"

Теологът е разположил около него главите на овен, бик, лъв и дракон и му е приписал на него първия мъжки и женски пол. От женски пол и в същото време и отец е великият бог Ерикепайос. На него първом крилата били дадени. 

Рисунка - Георги Мишев

* * *

The theologist places around him the heads of a ram, a bull, a lion, and a dragon, and assigns him first both the male and female sex. Female and father is the mighty god Ericapæus. To him also the wings are first given.

Art by Georgi Mishev

Четириликата Майка

Четириликата Майка е хипостаза на богинята, позната от археологически находки от Фригия (дн. Турция). Основен атрибут на този образ на богинята са цветята, по-точно цветната гирлянда.

Рисунка - Георги Мишев

* * *

The four-faced Mother is hypostasis of the Goddess known from archaelogical findings from Phrygia (Turkey). Main symbol of this image of the Goddess are the flowers, especially the flower garland.

Art by Georgi Mishev

Питагор за микрокосмоса в човека. // Pythagoras about the microcosm in man.

English text follows the Bulgarian

Питагор за микрокосмоса в човека. Из "Животът на Питагор." Превод от английски - Г. Мишев 

15....Питагор казва, че човекът е микрокосмос, което значи сборен образ на вселената; не защото като другите животни, дори най-малките, и той е изграден от четирите елемента, а защото съдържа всички сили на космоса. Защото вселената съдържа боговете, четирите елемента, животните и растенията. Всички тези сили се съдържат в човека. Той има причина, която е божествена сила; той има природата на елементите и силите на движението, растежа и възпроизвеждането. При все това той е по-долу във всяка една от тях от другите. Например атлетът, който практикува пет вида спорт, развивайки силите си в пет направления, е пак по-долу в в тях от атлета, който практикува един вид спорт; така и човек, имайки от всички сили в себе си, е по-ниско в развитието на всяка от тях. Ние притежаваме по-малко разумни сили от боговете и по-малко от всеки от елементите, отколкото самите елементи имат в себе си. Нашият гняв и нашето желание са по-малки от тези страсти в нерационалните животни, а също силите ни на хранене и растеж са по-малки от тези в растенията. Така изградени от различни сили, ние имаме труден за водене живот. 

16. Докато всички други неща са направлявани от само една природа, то ние сме направлявани от различни сили; например, когато Богът ни направлява то тогава се стремим да вършим добри дела, а когато се насочваме към лошите дела, тогава сме направлявани от низшите сили. Този, който като бдителен и умел колесничар, култивира в себе си божествения елемент, той ще бъде способен да използва другите сили чрез смесване на елементите, чрез гнева, желанието и навика, в пропорции толкова, колкото е необходимо. Защото въпреки че изглежда най-простото нещо да познаваш себе си, това е най-трудното от всичко. Казано е, че това идва от Питийския Аполон, въпреки че е приписвано на Хило, един от седемте мъдреци. Посланието му е, че във всеки един момент, трябва да откриваме своята вътрешна сила, което се равнява на изучаване на природата на целия външен свят, което, както ни съветва Богът, е невъзможно без философията (любовта към мъдростта). 

* * *

Pythagoras about the microcosm in man. From the Life of Pythagoras.

15...Pythagoras said that man was a microcosm, which means a compendium of the universe; not because, like other animals, even the least, he is constituted by the four elements, but because he contains all the powers of the cosmos. For the universe contains Gods, the four elements, animals and plants. All of these powers are contained in man. He has reason, which is a divine power; he has the nature of the elements, and the powers of moving, growing, and reproduction. However, in each of these he is inferior to the others. For example, an athlete who practices five kinds of sports, diverting his powers into five channels, is inferior to the athlete who practices a single sport well; so man, having all of the powers, is inferior in each. We have less reasoning powers than the Gods, and less of each of the elements than the elements themselves. Our anger and desire are inferior to those passions in the irrational animals, while our powers of nutrition and growth are inferior to those in plants. Constituted therefore of different powers, we have a difficult life to lead.

16. While all other things are ruled by one nature only, we are drawn by different powers; as for instance, when by God we are drawn to better things, or when we are drawn to evil courses by the prevailing of the lower powers. He who, like a vigilant and expert charioteer, within himself cultivates the divine element, will be able to utilize the other powers by a mingling of the elements, by anger, desire and habit, just as far as may be necessary. Though it seems easy to know yourself, this is the most difficult of all things. This is said to derive from the Pythian Apollo, though it is also attributed to Chilo, one of the Seven Sages. Its message is, in any event, to discover our own power, which amounts to learning the nature of the whole extant world which, as God advises us, is impossible without philosophy.

Източник изображение // Image from: http://philosophynow.org/issues/78/The_Death_of_Pythagoras

Първостихии и съвременност - цитати по темата в превод от немски на статията на Bohme H. - Elemente - Feuer Wasser Erde Luft

Първостихии и съвременност - цитати по темата в превод от немски на статията 

Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997. Превод от немски – Георги Мишев.

„Ежедневното, а също и научното, самоопознаване на един средностатистически гражданин в развито индустриално общество няма почти никакъв контакт с природните стихии. Той се осъзнава като обществен и политически, комуникативен и частен индивид в рамките на сложни социални системи и институции. Жизненото му пространство е изградено в основната си част от изкуствена среда, което го ограничава от директното възприятие на стихиите. На него му е неразбираемо защо е имало богиня на домашното огнище, наричана Хестия. Той има електрическа печка и микровълнова фурна. На него му е чужда представата, че делото (това на Прометей) да се открадне огъня от боговете и да се даде на хората е културообразуващ момент. Близостта на камината или топлината на скарата не припомнят много затова, че посредством митичния разказ за Прометеевата кражба на огъня е извършен символично качественият преход от суровото към обработеното: фундаменталното културно постижение намира своя пълен израз. Ковачите, които изработвали всички необходими принадлежности за занаятчийските, земеделските и битовите нужди и затова били уважавани като майстори на земеродните руди и пламъка, били посветени на бог Хефест, чието римско име Вулкан е станало епоним за разрушителната сила на подземния огън на планините. Днес това е известно само като бегла сензация на телевизионния екран. Някъде в заводите се произвеждат уреди, но никой почти не може да обясни преобразуващата сила на огъня. Като енергиен носител или не го виждаме или е съвсем маловажен. Където гори, то там рядко се открива природната мощ на огъня, а повече е видно насилието на войната. Даже и в първичната мощ на атомната експлозия човекът среща сам себе си, а не природата. Когато през 1750 година Бенджамин Франклин изобретява гръмоотвода, това бива отпразнувано като превъзходство над нещо, на което дотогава все още е била оказвана почит, тъй като в него е била вярвана свръхчовешката мощ на боговете на бурята, били те наричани Юпитер или Йехова.

Малко са разбиращите от вятъра и времето, което е останало само като един ежедневно обсъждан природен феномен – „времето утре ще бъде“ -, като във формиращото си влияние върху сферите на живота е насочен „навън“. Времето е „системен процес“, обследван от сателити и компютри и чрез изкуствените условия на климат, в които човек живее и се отделя. Времето вече не е симбиотичната наличност на свързани и борещи се за надмощие елементи. Хранително-вкусовата промишленост, от хилядолетия считана за покровителствана от божествата на времето и земята, е станала независима от климата и почвите. Във всеки сезон има всичко – като в рая, което обаче не може да бъде почувствано заради баналността на супермаркетите намиращи се на всеки ъгъл, които предлагат целия свят „на масата“. Там, където времето и земята се възприемат като колективни и природни и основа за нещата, цари бедност, отделена на разстояние от големите градове на първия свят. Деметра вече не е назоваване на Майката на зърното, а е марка за био-продукти, които се търсят от взискателни консуматори от богатите големи градове – често и същите те нямат каквато и да е представа от производство на храни, от почви, климат, земеделски култури, сезони, богове и богини на въздуха, на водата, на земята и от свързаната с тях „култура“. Даже и запознатото с околната среда малцинство не разбира нищо от порастване и отглеждане, от грижи, а само „разбира“ от качество на продуктите, които им се хвалят по медиите…“[1]

„Първостихиите са изтласкани на ръба на забелязвания свят на индустриалните цивилизации. Те вече не биват осъзнавани като такива, дори тогава, когато това е възможно: защото тяхната културна семантика е изчезнала. Със сигурност всеки има контакт с огън, вода, земя и въздух: човек се храни, пие, къпе се, плува, отоплява се, радва се на слънчевата светлина, търси горите, разхожда се в тях, чувства вятъра по кожата си, вдишва чистия планински въздух. Въпреки това първостихиите не биват познавани като носители на живота и човек не се възприема като участващ в тях и изграден от тях. А и как? Водата не се налива от извор (човек би имал съмнения дали няма да има някакво замърсяване), а в най-добрия случай водата, която пием, е напълнена в бутилки „натурална“ минерална вода от недрата на планината, стотици километри от мястото, където ще бъде консумирана. Нещата, които хората ядат, също не могат да бъдат свързани с ландшафта, почвените дадености или пък с растителните видове. Ядат се животни, които повечето хора са виждали само на картинка, още по-малко знаят нещо за начина им на живот, за произхода им, характера им. Хората се къпят в плувни басейни и в морето под надзора на спасител. Природните водни басейни са плашещи по същия начин както и животните, дори и най-малките, които са извън оградата, като бурята на полето, като нощта в гората. Хората се топлят не на пламък и слънчева светлина, а от излъчваната топлина от уреди. Слънчевите лъчи биват определяни като опасни за здравето, но се ходи на солариум. Горите, които биват посещавани, са набраздени от следите, които дърводобивът оставя. Имената на дърветата, храстите и тревите са като цяло непознати, всичко е някак си зелено и би трябвало да е и полезно. С вдишването на въздуха не вдишваме дъха на природата, а смога на колите и на индустрията или пък филтрирания и темпериран въздух от климатичната инсталация.“[2]

[1] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 19. Превод от немски – Георги Мишев.

[2] Bohme H., Elemente- Feuer Wasser Erde Luft // Vom Menschen.Handbuch historischer Anthropologie, herausgegeben von Christoph Wulf, Weinheim/ Basel, 1997, 20. Превод от немски – Георги Мишев.