петък, 1 ноември 2013 г.

Честит Хелоуин, т.е. честита Задушница?! - Георги Мишев

Задушница в Софийско, Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.
Всеки един българин, който чуе подобен изказ би се изненадал. Би се изненадал, защото знае, че Задушница не се честити, защото няма как да честитиш ден и повод, когато някой отдава почит на починал близък. Как ще честитиш на майка, която е на гроба да детето си или на дете, което е на гроба на майка си? В същото време обаче през изминалите години се появяват българи, които се поздравяват с „Честит Хелоуин!“. Някои знаят, а други не знаят за общото между Задушницата в българската традиционна култура и за Хелоуин в западния свят. Произходът и значението на Хелоуин е достатъчно коментирано и вероятно повечето българи са по-наясно с него, отколкото с произхода и значението на Задушницата. В тази връзка съвсем на кратко ще се опитам да нахвърлям някои основни неща, които са общи, но и които ги различават.

В началото на 2012 год. по повод изнасяне на доклад участвах в една конференция в гр. Перник - „Маскарадните игри – визуален разказ”, където изслушах и един доклад на тема Маскирането на Хелоуин в България – „фенове” и „хейтъри” от гл. ас. д-р Ирина Коларска ИЕФЕМ – БАН. Чутото буквално ме втрещи по ред причини, защото от една страна това е индикатор, че маскирането на този ден започва да навлиза в научно обсъждане, което е донякъде добре и второ, че според докладващата този празник се възприемал, защото запълвал липса в нашата традиционна култура, което в никакъв случай не мога да приема и с което не мога да се съглася. За целта разбира се трябва да се запознаем ние българите с посланието, което носи нашата Задушница и с това, което носи един Хелоуин в комерсиалната му версия.

Древната основа и на двете явления е много коментирана и е достатъчно разнищвана от редица учени и не подлежи на голямо съмнение. Тя е определено предхристиянска и е унаследила множество местни вярвания и обредни елементи. Това е очаквано, тъй като смъртта и обредността свързана с нея са изключително устойчиви и това важи и за сезонните дни, на които се е отдавала почит на починалите. Сравнително голямата календарна близост между Голямата Задушница и Хелоуин е още една причина да се твърди, че те имат много общо помежду си, но дали това всъщност е така или същността им е напълно различна, така както и посланието, което те носят или биха донесли? Двете явления имат различна основа и са свързани с различни култури и градящите ги културни елементи. Българската поменална обредност, в това число и Задушницата има голяма близост с тази обредност в съседните ни православни държави, но тази близост, която е запазена от православието, не е породена само от него, а и от множество общи предхристиянски елементи, които са характерни за Източното Средиземноорие, вкл. и България. И Хелоуин и Задушницата са християнизирани синтезни примери за предхристиянска календарна обредност свързана със смъртта и починалите предци.   

Ситуирането на двата дни в есенно-зимния календарен цикъл е нормално, тъй като това е времето през годината, когато в Европа природата умира, тогава се събират плодовете, т.е. те биват откъсвани и също умират, за да нахранят живите. Това е времето, когато се засява зърното и започват дългите нощи. Погледът на хората е насочен към земята. Тъмнината и студът припомнят за идващата зима, но те асоциативно препращат и към смъртта. Затова и в този период на годината се сещаме и за тези, които са си отишли преди нас, затова и заедно с плодовете на труда ни от изминалото лято им отдаваме почит и търсим сила за идващите трудни месеци. Вероятно подобна символика е имал този календарен период и в западните от нас земи, където е произлязъл Хелоуин някога, но днес той е всичко друго, но не и това. Комерсиалният характер на празника, който носи единствено маскарадност и вид забавление от типа – децата се радват на сладки и бонбони и шантави шапки, е причина да се възприема от редица българи с лека ръка. Далеч съм от мисълта, че присъединяването към подобни мероприятия е страшно, ужасно и ще си навлечете грях на душата, но това са прекалено абстрактни неща, а има други, които са съвсем реални и будят безпокойство. Традиционната култура и обредност имат или поне са имали роля във възпитаването на ценности и са или поне са били носител на послания. Раждането и смъртта са отбелязвани, осмисляни и възприемани по различен начин в различните култури и обредно-ритуалната страна е начин на израз на това осмисляне, но културата е начин на поведение, както казва проф. Александър Фол. Това поведение, както и тази култура се изграждат, защото именно това е значението на думата култура – обработка на духа. Изграждането се извършва от люлката до гроба и в този смисъл всяко едно действие е важно и не бива да бъде пренебрегвано. Приготвянето съвместно с децата на обреден хляб за Задушница за раздаване в памет на починали близки е повод и възможност да ги запознаете с тези близки чрез разказ или мъдрост, която сте запазили от тях. Това е повод да ги включите в дейност, в труд. Това е възможност да им обясните, че един от хлябовете се нарича св. Петка, а друг св. Рангел. Женското и мъжкото начало е почитано от народа ни въпреки християнизацията. Раздавайки ще им покажете, че в този живот не може само да се взима, а трябва и да се дава. Почиствайки гроба и обяснявайки им, че на гроба на близките са прелива с вода и вино е повод да им обясните, че ние имаме отговорност не само към себе си, а и към тези преди нас, че те не изчезват, когато тялото им си отиде в земята, а че те са тук докато имаме уважение към делата и паметта им. Това обаче ще им го покажете с дело като го свършите. Това е възможност да им обясните, че деца не ходят на гробищата, защото те са носители на живота. Живите трябва да помнят мъртвите си, да носят в паметта си тяхната памет и да я предават на тези след тях, но живите в нашата култура не се обличат като мъртвите, те ги почитат и уважават. Смехът, радостта, забавленията, те вероятно радват и тези преди нас, които са ни обичали, но са напуснали този свят, но нека ежедневието ни да е изпълнено с тях, а в някои моменти да си спомним какво е това почит и уважение и поне пред неотменимото, пред смъртта, да имаме почит, защото пред нея всички сме еднакви.

Вместо заключение на това дълго писание, което за някои ще е интересно, а за други дразнещо и досадно, бих искал да помоля българските майки, които са вложили усилия в бонбони, костюми, маски и тикви-вампири, за да зарадват децата си за Хелоуин, да се запитат като българки дали знаят как да направят хляб св. Петка или св. Рангел, дали са говорили някога с децата си на темите, които засегнах тук и ако не са, то нека не пропускат тази възможност и ако имат малко доверие на поколенията преди себе си, то тогава да предадат и от своята идентичност на децата си, защото не е нужно да се обличаме като трупове, каквито със сигурност ще бъдем някога, но нека докато сме живи да живеем така, че и тези преди нас да могат да се гордеят с нас.

Познаването на чуждата култура, забавлението с нея, дори понякога съпреживяването й са неща, които са вътрешна необходимост за всеки човек, но единствено запазвайки себе си след като сме опознали другите, ще попречи на това да се загубим сами себе си в този шарен свят.

Хляб св. Рангел за задушница от Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.
Хляб св. Петка за задушница от Вакарелски, Христо.
Български погребални обичаи. София 2008 год.

0 коментара:

Публикуване на коментар