неделя, 14 юли 2013 г.

Горещниците и връзката им със звездата Сириус

English text follows the Bulgarian.

Утрешният ден бележи началото на Горещниците, ето защо искаме да споделим с вас един откъс от книгата на Георги Мишев "Thracian Magic: past & present".

"Най-общо периодът може да се отнесе от края на месец юли до средата на месец август. Този период е бил наричан в древността „кучешко време”, тъй като е маркиран с хелиакалния изгрев на Сириус „Кучешката звезда”. Не случайно в народната представа трите дни  15, 16 и 17 юли са наричани Горещници. Въпреки че този период започва с горещниците, като негово продължение на база обредите, които са останали в българската традицонна култура може да се предполага, че той завършва през месец август с празника Успение Богородично и заклаждането на седянките, т.е. запалването на огньовете, около които започват празненствата.[1]

Историческите източници, които споменават празник през този период в културните граници на Средиземноморието и свързан според мен с тракийската обредност, са от римските историци. Те разказват за светилището на Диана в Ариция и за празник на Богинята през август. Относно празника Стаций (Statius, Silvae 3.1.52-60) пише:

Това е времето, когато най-жаркият район на небесата надвива земята и прекрасната кучешка звезда Сириус, така остро пронизвана от хиперионовото слънце, изгаря задъханите поля. Сега е денят, когато пещерата на Тривия в Ариция, убежище за бягащите царе, се изпълва с дим и езерото, имайки виновното знание за Хиполит, блести с отраженията на множеството факли, самата Диана закича заслужилите ловни кучета с венци и излъсква върховете на стрелите и поставя дивите животни в безопасност и цяла Италия почита Идите на Хеката на чистите огнища.



[1] Седянките на места са заклаждани и именно на деня на св. Марина, т.е. на 17 юли, но най-разгърнатият записан обред е обвързан с празника Успение Богородично, вж. Попов Р., Народни календарни празници и обичаи в троянския Край // Културно-историческото наследство на Троянския край, София 1991, 77-78

Хелиакален изгрев на Сириус
снимка: Markishky

* * *

Tomorrow is the day which marks the beggining of the so called Goreshtnitsi (Hot days) and that is why we would like to share with you an excerpt from the book by Georgi Mishev "Thracian Magic: past & present".

"Generally this period could be defined as the range from the end of July to the middle of August. This period was called in antiquity “dog days”, because it is marked by the heliacal rising of Sirius the “Dog Star”. It is not accidental that in the folk notion the three days July 15th, 16th and 17th are called Goreshtnitsi (Hot days). Although this period begins with the dog-days, so its continuation and end could be considered the celebration Assumption of the Mother of God and the lighting of the fire of the sedyanka (work party), i.e. lighting the fires, around which the celebrations begin.[1]

The historical sources which mention a festival during this period in the cultural borders of the Mediterranean, and according to me are connected with Thracian ritual practices, are from the Roman historians. They give accounts of the sanctuary of Diana in Aricia and for a celebration of the Goddess in August. Regarding to the celebration Statius (Statius, Silvae 3.1.52-60) writes:

It is the season when the most scorching region of the heavens takes over the land and the keen dog-star Sirius, so often struck by Hyperion’s sun, burns the gasping fields. Now is the day when Trivia’s Arician grove, convenient for fugitive kings, grows smoky, ant the lake, having guilty knowledge of Hippolytus, glitters with the reflection of a multitude of torches; Diana herself garlands the deserving hunting dogs and polishes the arrowheads and allows the wild animals to go in safety, and at virtuous hearths all Italy celebrates the Hecatean Ides.[2]




[1] The fire of the sedyanki in places has been lit exactly on the day of St Marina, i.e. July 17, but the most detailed written rite is connected to the celebration of Assumption of Mother of God, see Popov R., Calendar folk celebrations and customs from the region of Troyan // Cultural-historical heritage of the region of Troyan, Sofia 1991, 77-78 (Попов Р., Народни календарни празници и обичаи в троянския Край // Културно-историческото наследство на Троянския край, София 1991, 77-78)
[2] Green C., Roman Religion and the Cult of Diana at Aricia, Cambridge 2007, 60-61

0 коментара:

Публикуване на коментар