Богинята

ХЕКАТА

Аз съм ключът и аз съм и вратата!

За название на богинята в нашата традиция сме приели Хеката, така както е наричана тройната богиня по нашите земи. Самото име Хеката не е лично име, а епитет на богинята. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото.

Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - днешна Турция. Богинята е била почитана из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Тъй като Хеката като божество е чужда на гърците, те са се отнасяли с резерви към култа й. Според някои учени Хеката е именно от тракийски произход. В най-големия си храм в Лагина на центъра на северната стена е изобразена сцена как една амазонка и един войн са се хванали ръка за ръка, а богинята над тях скрепя съюза им. Именно тук може да се открие връзка, защото самото наименование Бендида идва от индоевропейското bhendh което означава СВЪРЗВАМ /по проф. Владимир Георгиев/. В Кария Хеката е била почитана заедно със Зевс Хрюсаореус Кариос или още Зевс Панамаргос. Богинята е била почитана в Лагина, а богът в Стратоникея. Двата града са били свързани с път, по който е минавала свещена процесия в чест на богинята и е бил носен ключа от градските порти. Това ритуално действие показва ролята на Хеката като пазителка на вратите. Относно храмовите свещенодействия е известно, че е имало хор от младежи, които са пеели химни в чест на богинята. Въпреки че според съвременните схващания култът й е женски, то в историческите факти се знае, че Хеката е имала и жреци, наричани демосиои и семнатои. Те приличали според някои източници на жреците на Кибела, в смисъл били евнуси. Това обаче не е сигурно за всички, вероятно се отнася за една част от обслужващите култа. Богинята е имала и жрици, за някои е споменато в историята. В най древния си образ богинята е почитана в единичен образ, но впоследствие е започнало изобразяването на Хеката като трилика и с три тела.

„Явявам се в три форми, въпреки че съм една,
защото съм съвършенството”

Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземният Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част, и то най-долната, от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. За неоплатониците тя е олицетворявала душата на света, а в Халдейските оракули на Зороастър е наречена Дъщерята на Отца. Култът на богинята е бил доста многостранен, но за него са известни доста малко неща. Мистериите в чест на богинята са били само за посветени и за тях също не се знае много, в Егина за основоположник на мистериите на Хеката се е считал Орфей. В орфизма тя е образ на Великата Майка и е едно от нейните назовавания.

Снимка: изображение на Хеката от България, неизвестно местонахождение