неделя, 16 октомври 2011 г.

Богът

ДИОНИС

В Трескейа след богинята Майка почитаме нейния божествен син, който назоваваме Дионис, съответно имащ две проявления – дневно и нощно. Богът през деня открива себе си като Сабазий, този който е свободата на ясните небеса, гръмовержец и владетел на небесния огън и слънцето, което същевременно го символизира. През нощта Дионис се явява в другия си образ, за чието назоваване ние приемаме Загрей, великият ловец, нощният пламък, могъщият бик на плодната земя. Същевременно соларните и хтонични черти /слънчевите и земните/ се преплитат и в двата образа, защото те винаги образуват двете полусфери на Космоса и самото единство на божественото. Традицията на почитта към Дионис е с дълбоки корени на територията на нашата страна и се свързва, както с тракийските племена, така и с македоните и фригите.

ДИОНИС САБАЗИЙ

В Трескейа Дионис Сабазий е образ на Бога, на Дионис в дневния му лик, той е силата на слънцето, камъка и освобождението. Самото име Σαβαδιος, Σαβαζιος означава свободен, така както в Рим Дионис е наричан Либер, liber = свободен. Оттук на старобългарски е свободь, от индоевропейското *swobhodhio-s.

ЗМИЯТА е неотделен атрибут или образ на Сабазий. Диодор (Diod. IV.4,1) показва Сабазий като роден от змеева сватба и по-стар от Дионис. Демостен (Dem. XVIII, 259-260), като описва мистериите в чест на бога в Атина, съобщава за змии, участващи в обреда. Част от украсата на участващите в обреда са венците от копър и бяла топола.

Според Теофраст (Teoph. Charact. XVI, 4, Diels) суеверният (човек, който се съобразява с всички задължения към празници и богове) види ли парейа /змия/ изрича името на Сабазий, т.е Сабазий му се е явил превъплътен като змия, а суеверният се предпазва от беда като огласява името му и по този начин се поставя под закрилата му. Змията е в случая индикатор на силата на слънцето, защото се събужда когато силата на слънцето укрепне и съответно заспива, когато оплодяващата сила на слънцето намалее. Змията, като символ на Сабазий и слънцето се изобразява като s. Въпреки широкото негативно значение, което е получил образът на змията благодарение на християнската религия, древната представа за мъдрата змия и царят на змиите са още живи в приказките и фолклора. Добрият смок, пазител на дома е известен още от древността, тези смоци са вестници на дъжда, те пазят реколтата от градушка и са защитници на плодородието на селото. Сезонната активност на змиите е свързана още от древността с едно умиране и възраждане, с пребиваването на бога Дионис, над земята през лятото и под земята през зимата, змията през деня е слънчевият змей, пазителят на плодородието и справедливостта, а през нощта е огнената змия, носител на наслада и прозрение.

Двата змейски празника през годината са свързани с разделянето й на две почти равни части. Единият е на 14 септември и отбелязва прибирането на змиите, а другият е 25 март, който от своя страна отбелязва излизането им. Двата празника са свързани и с идването и с отиването на самодивите. След 25 март змиите започват като посредници на Сабазий да помагат на хората в селскостопанските им занимания, като молители за дъжд и плодородие. Смоците, покровители на дома, са посредници между небето и земята.

ДИОНИС ЗАГРЕЙ

В Трескейа Дионис Загрей е образ на Бога, на Дионис в нощния му лик, той е силата на нощта и екстаза, ловец на душите и дарител на наслада Той е Великият ловец, чиято плячка е пак самият той. Той е могъщият Рогат бог, носещ величествените рога на бик, даряващ плодородие и бдящ над душите.

БИКЪТ е символ на бога. Още в древни времена, за което свидетелстват свещените изображенията на бик в Чаталхюйюк от 8 хил.пр.н.е., бикът е бил почитан като символ на бога. Бичите рога поставяни на изображенията на бога символизират лунния сърп и същевременно раждането и смъртта и тяхното вечно редуване. Той властва през зимата, когато природата е замряла. Митът расказва, че Загрей е рожба на Зевс и Персефона, т.е. на Господаря на небесните висини и на Господарката на земните дълбини. Богът се слял с богинята в образа на змей. Титаните намазали лицата с с гипс, изчакали докато куретите, които пазели люлката на божествения син в пещерата заспят. В полунощ те хванали Загрей с помощта на различни играчки примамки. Тогава го нападнали. Загрей се уплашил и се приел различни образи. Най-накрая в образа на бик той бил разкъсан от титаните. Митът за разкъсването на Дионис Загрей от титаните, които го хванали с помощта на огледало е космогонична история, а отражението на Загрей в огледалото е символ на възникването на първичната „свръхчувствителна душа” в материалния свят. Преобразяванията на Загрей при преследването на титаните символизира преселението на душите в различни тела. Разкъсването и поглъщането от титаните символизира подчинението на душата на „чувственото”, „страстното” състояние, символ на което се явяват титаните. По мита сърцето на Загрей е спасено от Атина – така и посветеният, участващ в дионисиевите тайнства, трябва да спаси своето сърце, т.е. вътрешната си духовна същност от обезобразяващото я влияние на материалния „титанически” свят. Загрей, великият ловец, ловуващият души е за нас в образа на младенец, на божествен син, за нас той е образ на единия бог владетел на долната полусфера, на единия Бог след едната Богиня Великата Майка.

0 коментара:

Публикуване на коментар