сряда, 31 октомври 2012 г.

Рисунки на Георги Мишев // Georgi Mishev's Art


Уважаеми приятели, в навечерието на месеца, когато почитаме Тройната Хеката - Вълчицата, споделяме с Вас някои рисунки на Георги Мишев. Нека отдадем почитта си на черната земя, мрака на утробата и на тези, които са били преди нас. Нека поднесем страхопочитанието си на Богинята, която приема всички ни в края на земния ни път.

Dear friends, in the eve of the month during which we honour the Triple Hekate - She-wolf, we want to share with you some images by Georgi Mishev. Let us give our veneration to the black soil, the darkness of the womb and to those who were before us. Let us offer our awe to the Goddess, who accepts us all in the end of our earthly journey.



За "празниците", смъртта и страхопочитанието


На всички "празнуващи" Хелоуин българи искаме да припомним, че нашата култура не празнува смъртта и отвъдното, а изпитва страхопочитание към Нея и това, което ние правим е Задушницата и други сходни обреди. Думата СТРАХОПОЧИТАНИЕ за съвременниците ни е загубила своето значение, а и много от тях не знаят въобще какво означава тя. Смъртта е нещо, което предизвиква страх не само с неизвестното след нея, а и с това, че е неотменима, но в същото време предизвиква и почит именно със същото си свойство. Древните, които прибирали реколтата и последните плодове, които засявали в този календарен период зърното и се готвели за предстоящите студени месеци, са изпитвали и страх към това, което идва - ЗИМАТА. Зимата е страшна с това, че животът е видимо мъртъв...а ако не дойде идната пролет е реална мисъл, която винаги буди страх. Прагът на зимата е преход - преход, когато връзката между този и светът отвъд е силна и е време да отдадем почит на предците си, които земята, по която ходим е приела в прегръдката си. Тази земя е Богинята, която е майка на душите. Дните в този период са свързани с множество забрани, с множество табуизирани дейности, с преобръщане - жените колят (черни кокошки), раздават, свещенодействат, те извикват Богинята, Вълчицата.

Нашите маскарадни празници са в друго време и по друг начин!

Маскарадната обредност си има цел и място, а в нашата култура си го е намерила преди хиляди години и определено това не е времето. Така че...преобличания, маскирания и т.н. да си правим тогава, когато се правят при нас, а в този период да се сетим за черната земя, мрака на утробата, за тези които са били преди нас и да им поднесем почитта си подобаващо, когато дойде времето, т.е. в първата половина на ноември, като раздадем в тяхна почит, тогава са Мратинските нощи, идват Вълчите дни и почитаме земята, Природата, Богинята, като приемаща всички ни в края на този път. При нас не се водят деца по гробищата, независимо, че на запад може да си правят и семеен пикник там, така и с този ден е по същия начин. Сега е времето, когато нашите предци са влагали надежда семето посято тази година да поникне догодина и животът, който привидно умира да се възроди отново.

Срамота е да се правим на циркови артисти и да имаме за извинение, че било повод да се повеселим... Нима нямаме достатъчно поводи или възможности за веселие? Намерете на децата си тези поводи и възможности да се почувстват част от земята, където лежат вашите и техните предци - баби, дядовци... Дайте им възможност и повод да се почувстват част от културната ни традиция, да разберат какво е това почит и преклонение, защото това са ЦЕННОСТИ, те ще направят от децата ви хора, а от вас родители, а не разплодители!

Medicinal Plants from Antiquity to the Present




English text follows the Bulgarian

Уважаеми приятели,
имаме удоволствието да Ви поканим да участвате в един страхотен проект през месец юли 2013 г. -  MEDICINAL HERBS FROM ANTIQUITY TO THE PRESENT : History, Ethnography, and Practice, лектор на който ще бъде Георги Мишев. Това е една уникална възможност да се докоснете до знанията за медицинските и магическите приложения на билките започвайки от сведенията на античните автори, през средновековните лековници и достигайки до запазените до днес знания за лекове и ритуали с билки. В рамките на проекта са предвидени около 40 лекционни часа и 4 уъркшопа.

Основният език на проекта е английски, като преводът ще се извършва от Екатерина Илиева (преводач на книгата "Тракийска магия: минало и настояще" на Георги Мишев). На участниците ще бъдат предоставени скриптове с разглеждания материал.

Записвания вече са възможни!


Dear friends,
we have the pleasure to invite you to take part in one great project in July 2013 MEDICINAL PLANTS FROM ANTIQUITY TO THE PRESENT: History, Ethnography, and Practice, which Georgi Mishev will be lecturing. This is a unique opportunity to get a glimpse of the knowledge of the medicinal and magical uses of herbs; starting from the information given to us by the ancient authors, through the Medieval books for healing and reaching to the preserved until today wisdom for cures and rituals with herbs. Within the project there are about 40 lectures and 4 workshops.

The main language of the project is English, as the translation is going to made by Ekaterina Ilieva (translator of the book “Thracian magic: past&present” by Georgi Mishev). Scripts with the discussed material will be given to the participants. 

Subscriptions are now open - Apply for this project on the site!

четвъртък, 13 септември 2012 г.

За свещените изображения - император Юлиан // Emperor Julian on the sacred images



"Нека всеки от нас има следните отправни правила – благоговение пред  боговете, добросърдечие към хората, чистота във всичко, което докосва тялото ни – за да изпълни делата си с благочестие, опитвайки се да напои душата си винаги с благочестиви помисли за боговете, съзерцавайки храмовете и статуите им с особена почит и преклонение, изпълнен със свети чувства, сякаш вижда самите богове пред себе си. Наистина, и статуите, и олтарите, и съхраняването на вечния огън, с една дума – всички подобни неща са били установени от нашите бащи като символи за присъствието на боговете, не за да превръщаме тези символи в богове, а аз да почитаме боговете чрез тях. И тъй като ние живеем чрез тялото си, трябвало е и почитанието ни към божествата да бъде телесно; но те самите са безтелесни и затова нашите бащи първо са ни посочили като божи образ вторичния род богове, който произхожда от първичния и се носи из цялото небе околовръст. Но тъй като култът и към тези божества не би могъл да бъде телесен (защото те по природа нямат нужда от нищо), на земята бил изнамерен трети вид божи образи, към които ние можем да насочим нашите свещенодействия, за да спечелим благоразположението на боговете. Както някои, които обгръщат с внимание изображенията на царете, макар те да нямат нужда от това, в края на краищата привличат към себе си тяхната благосклонност, така и онези, които обграждат с почит статуите на боговете, въпреки че самите богове нямат никаква нужда от това, в края на краищата измолват тяхната закрила и покровителство. А белег за истинска святост е стремежът да направим това, което е възможно; и е съвсем ясно, че ако осъществим този си стремеж, доказваме в най-висша степен искреността на нашите свети чувства; а ако се отнасяме с пренебрежение към възможното, а после се преструваме, че се стремим към непостижимото, то и тогава е ясно, че не гоним недостъпното, а презираме изпълнимото.
Та когато съзерцаваме статуите на боговете, в никакъв случай не бива да смятаме, че са камъни или пък дървета, нито пък че олицетворяват самите богове. Нали не казваме, че изображенията на царете са дърво, камък или бронз, още по-малко – че представляват самите царе, а че са техни изображения. И който обича царя, с удоволствие разглежда образа на царя, който обича детето си, с удоволствие разглежда този на детето си, който обича баща си – този на своя баща. Следователно онзи, който обича боговете, изпълнен със свети чувства и в същото време с трепетен страх пред втренчения в него неясно откъде божи поглед. Ако пък някой мисли, че те трябва да са неразрушими само защото веднъж са били наречени изображения на боговете, то такъв човек ми изглежда съвсем плиткоумен. За такова нещо би трябвало те да не бъдат сътворени от човек. Творението на мъдър и почтен мъж спокойно може да бъде съсипано от един пропаднал и невежествен човек."

Юлиан. Писма, прев. Владимир Атанасов, София 1983, стр. 83-85

"Then let everyone make the basis of his conduct moral virtues, and actions like these, namely reverence towards the gods, benevolence towards men, personal chastity; and thus let him abound in pious acts, I mean by endeavouring always to have pious thoughts about the gods, and by regarding the temples and images of the gods with due honour and veneration, and by worshipping the gods as though he saw them actually present. For our fathers established images and altars, and the maintenance of undying fire, and, generally speaking, everything of the sort, as symbols of the presence of the gods, not that we may regard such things as gods, but that we may worship the gods through them. For since being in the body it was in bodily wise that we must needs perform our service to the gods also, though they are themselves without bodies; they therefore revealed to us in the earliest images the class of gods next in rank to the first, even those that revolve in a circle about the whole heavens. But since not even to these can due worship be offered in bodily wise—for they are by nature not in need of anything—another class of images was invented on the earth, and by performing our worship to them we shall make the gods propitious to ourselves. For just as those who make offerings to the statues of the emperors, who are in need of nothing, nevertheless induce goodwill towards themselves thereby, so too those who make offerings to the images of the gods, though the gods need nothing, do nevertheless thereby persuade them to help and  to care for them. For zeal to do all that is in one's power is, in truth, a proof of piety, and it is evident that he who abounds in such zeal thereby displays a higher degree of piety; whereas he who neglects what is possible, and then pretends to aim at what is impossible, evidently does not strive after the impossible, since he overlooks the possible.
...
 Therefore, when we look at the images of the gods, let us not indeed think they are stones or wood, but neither let us think they are the gods themselves; and indeed we do not say that the statues of the emperors are mere wood and stone and bronze, but still less do we say they are the emperors themselves. He therefore who loves the emperor delights to see the emperor's statue, and he who loves his son delights to see his son's statue, and he who loves his father delights to see his father's statue. It follows that he who loves the gods delights to gaze on the images of the gods, and their likenesses, and he feels reverence and shudders with awe of the gods who look at him from the unseen world. Therefore if any man thinks that because they have once been called likenesses of the gods, they are incapable of being destroyed, he is, it |313 seems to me, altogether foolish; for surely in that case they were incapable of being made by men's hands. But what has been made by a wise and good man can be destroyed by a bad and ignorant man."

неделя, 15 юли 2012 г.

Горещници

Из книгата "Тракийска магия" на Георги Мишев (под печат):

"Трите дни наричани Горещници се почитат за предпазване от огън. На първия ден от Горещниците (15 юли) се е изгасял огъня във всички огнища в населеното място, на втория ден огън не се пали, а на третия ден се запалва жив огън. От живия огън се запалват отново домашните огнища. Стриктно се спазва забрана за работа през тези дни. В особено сила са забраните за извършването на женски дейности – шиене, предене, тъчене. Вярва се, че ако някой човек работи през това време Огнена Марина ще му изпрати огън и ще изгори имуществото му. Почитта отдавана на този период отразява вярата, че това е времето, когато се ражда Огънят. Има някои елементи, които сближават това време с Коледния период, когато се ражда Слънцето. Раждането на земната му проекция, запалването на новия, жив, божи огън, се извършва отново на деня посветен на Дева, т.е. запазва се идеята за самозачеването. Дуалният образ е отново изявен и тук виждаме огъня като земната проекция на небесното светило. Отново на това раждане основната почит е отдавана на източника, т.е. в случая на Огнена Марина, Девата, която властва над огъня и змиите."

понеделник, 4 юни 2012 г.

Молитва и приношение с вода



За този ритуал, който е почитане към Богинята и Бога е необходима изворна вода за възливане. Може да се изпълнява в деня на пълнолунието. Ритуалът започва като извършващият го кръстосва ръце на гърдите и казва: 

Богиньо обсипана с цветя! Предлагам ти своята почит!
Прости грешките ми!
Запази името и достойнството ми на служещ на Теб! 

Призовава се в случая небесния аспект на Богинята. Сложете си дясната ръка на челото и кажете: 

Ела Ти, която си Господарка на небесата, 
нека силата ти слезе и остане в душата ми!
Слава на Богинята! Слава на майката!
Слава на силата на Сътворението и Реда!
Нека сърцето и волята ми поемат по пътя на добродетелта. 
Нека желанията ми се изпълнят през този и през следващия живот!
Боготворя и прославям тебе Майко, създателко и утроба на световете!
Ела Майко и бди над мен!"

С клонка от върба или бреза се поръсва вода по олтара и се казва: 

Ела Богиньо и ме направи щастлив!
Ти, която си Гласът на Духа!
Ти, която си Майката на Мъдростта!
Ти, която си силата на Сътворението!
На теб Богиньо поднасям почитта си! 

След края на молитвата се казва: 

Молих се на Теб прославено богиньо, за да простиш грешките ми.
Прости ми и ме увери, че след смъртта ми 
ще се радвам на блаженството на Твоите поля!
Ти си Създателката, Пазителката и Разрушителката на света!
Помогни ми да бъда щастлив на този свят,
дари ме с радост и охолство, 
а след смъртта ми отреди още по-голямо и тройно блаженство.
Отрупай ме с тези милости Богиньо!

След като е възлято в чест на Богинята се възлива и в чест на Бога на Слънцето и на останалите богове и сили. С лице на изток се казва възливайки: 

Ти, който се носиш на дъха на въздушните ветрове, 
властващ над пламъците на неуморим огън, 
сам създаващ всичко и разрушаващ всичко!
Призовавам теб, водач на небесата и земята и на Хаос и на Хадес /или го заменете с отвъдното/!
Призовавам и вас небесни богове, богове властващи над земята, и вас богове властващи в средата!
Чуващи и откликващи на подтиснатите, създатели на всеки живот, 
хранители на всичко сътворено, 
елате и приемете благосклонно водата, 
която изливам пред погледа ви във ваша чест!” 

С това молитвата приключва!

неделя, 26 февруари 2012 г.

Посрещане на баба Марта

Описанието на празника е адаптиран откъс из книгата "Тракийска магия: опит за представяне на базата на архаични български магически практики" на Георги Мишев, която предстои да бъде издадена в Англия от Avalonia Books.

"Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Ареалът на разпространение на вярванията за този период обхващат цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система обаче и пълнотата на действията и преданията са запазени най-силно в района на българската етническа територия, което сочи като най-възможен произхода й в тази област. Господарката на месеца е наричана баба Марта от българите и баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски признак да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

Обредите за първи март започват от предния ден.

Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца или от жена, за която е позната забраната да не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:

Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!

Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:

Вън бълхи, вътре Марта!

Познато е и така нареченото „пърлене на Марта”, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и се прескача от хората от дома с думите:

Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!

Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат, тъй като според народната вяра така баба Марта ще бъде благосклонна при идването си. Това парче плат обикновено се оставя да стои 9 дни, т.е. до 9 март.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАРТЕНИЦА

Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Мартениците се изработват от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста. За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, т.е. тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се остава да е бяла. Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи, като съществува обредната забрана – да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се казва също така да се завържат на змиите, респ. вълците (враговете) устите, за да не нападат. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила . Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало.

Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Носейки техните вотивни изображения или цветовото им означение народът цели измолването на тяхната благославяща сила и настъпването на плодородната сила на слънцето, т.е. пролетното равноденствие. Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека от една страна със събуждащия се живот в растителността, а от друга със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка."

Присъединете се към събитието във Фейсбук: ТУК

Откъс "България през втората половина на IX в."

...Светилищата на траките били предадени на поругание. Те били превърнати в съсипни. Техните жреци изпитали ужаса на не по-жестоката смърт в сравнение с първите мъченици на Христовата вяра. Но означавало ли това, че езичеството им било умъртвено, че то окончателно изчезнало от глъбините на съзнанието и душата на траките? Не, то се запазило като сляло езическите култове и обреди с християнските, преклонението пред природата с натрапената вяра в безплътния и единосъщен християнски Бог. Кръстът и християнските храмове издигани в зямата на траките са били само символи, които регистрирали формалното признаване на религията, наложена по силата на един императорски едикт за по-голямата част от населението. На тракийска земя Християнствто заживяло върху езическа основа, облечено в одеждите на своеобразния синкретизъм, който по-сетне се предал и на новите поселници в тези земи...

Гюзелев В., Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в., София 1969, 94

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Честит празник - 14 февруари!

Да ни е честит днешният празник - на вино, на любов, на всичко! Обичайте и давайте, защото който дава - значи има, а този, който само получава, е просто поредната бедна душа, която не оставя диря и следа! Бъдете горди и достойни да има какво да давате на себе си и на всичко, което ви заобикаля!

петък, 10 февруари 2012 г.

Свещените пламъци на Хеката 2012

Обредът на Свещените пламъци на Хеката (The Rite of Her Sacred Fires) е почитащ обред към Великата Богиня. По време на пълнолунието през май месец по целия свят, поклонниците запалват пламък в Нейна чест. За пръв път обредът е извършен през 2010 година, по инициатива на Сорита Д’Есте (писател и издател) и успява да събере участници от повече от 60 страни, включително и членовете на Трескейа в България.

Ние, Тракийско общество Трескейа, сме съпричастни към тази мащабна идея по целия свят ще бъде запален пламък в чест на Богинята. Нека направим това и тук в земите, в които почитта към богинята Хеката е засвидетелствана още от древността.

Ето и няколко полезни връзки:

Събитието във Фейсбук

Международно участие в обреда

Оригиналният вариант на обреда, съставен от Сорита Д’Есте


Това е версията адаптирана към вярванията и духовното послание на Трескейа:


Свещените пламъци на Хеката

Изберете спокойно място, където ще се чувствате добре и където ще имате възможност да извършите ритуала спокойно и без притеснения. Дали това ще е някъде в дома ви или извън него, зависи само от вас. Разбира се, ако имате възможност да направите ритуала навън под звездите – използвайте я! Единственото, от което имате нужда е бяла свещ и кибрит, а ако сте навън може и малък огън. Ако желаете, можете да запалите и благовония, както и да украсите ритуалното пространство с цветя в израз на почитта си към Нея.

Протегнете ръцете си напред, с длани обърнати нагоре и кажете:

"За възхвала те призовавам, Властващата над Небеса, Земя и Вода!
В името на мистериите на деня и нощта,
в името на светлината на луната и лъчите на слънцето.
За възхвала те призовавам,
Теб, която властваш над живота, смъртта и новото раждане,
ела Тройна Богиньо и изпълни със светлината на факлите си душата ми.
Аз Те търся, Теб, ключарката на цялата вселена и Властващата над пламъка на звездите,
нека мъдростта на звездите ни докосне с пламъка и неземната си светлина,
отзови се родителко на светлината, която властваш и над тъмата.
Ти си тази, която властваш над тайнствата и изригваш в пламъци, Светлоноска, Земна Майко!
Небесна Царице!
Хеката, Богиньо, която си водачка и спътник по пътя на мистериите,
в Твоя чест запалвам този огън,
нека с неговите пламъци се обединят пламъците на звездите, небесата и земята.
С този пламък те моля да ми бъдеш в помощ
за по-дълбоко разбиране на мистериите ти."

Запалете свещта. Кажете:

"Отдавам почит на дълбините на Богинята, която е всепокоряваща,
която всява страх във всичко със светостта си!

Велика Хеката, която тъчеш звездното платно и насочваш потока на живота,
води ме по пътя ми към познанието.
От кръстопът на кръстопът носещите светлината на твоите факли и твоя ключ нека се намират един друг винаги.
"

Постойте така известно време и погледайте пламъка. Когато решите, можете да загасите свещта/огъня или да ги оставите да изгорят сами. Преди да направите това кажете:

"Нека сенките на съмнението си отидат от мислите ми
от присъствието и единението с Твоята божественост.
Нека твоята светлина изпълни сърцето ми
и познанието да осветява пътя ми,
защото аз следвам пътя на твоите тайнства
"

Целунете дланта на дясната си ръка и я протегнете към пламъка.

С това ритуалът завършва!

вторник, 31 януари 2012 г.

Трифунци

Уважаеми приятели, наближават дните, които нашият народ нарича Трифунци, това са 1, 2 и 3 февруари. Това са вторите вълчи дни през годината. В древен Рим това е времето на Луперкалиите, тези вълчи празници, за които имаме сведения, че са продължили чак до късния 5 в.н.е. В това време започва зарязването на лозята, избиране на техен цар, народни тържества и пробуждане на Бога на веселието и освобождаването от всички рамки, дарител на тайните на виното, чийто наследник е християнският св. Трифон. Вторият ден (02.02.) е почитан от народа ни с жертвата на петел, с чиято кръв се помазва вратата. Въпреки късната версия за семантиката на обреда, петелът е стар соларен символ и в този смисъл с кръвта му е възможно да се предполага, че предците ни са извиквали отново топлината на Бога Слънце, който единият ден почитат като дарител на опиянението, а на другия като пазител на мъжките рожби в дома. Третият ден (03.02.) е наричан Семен ден, но и Божа Майка, защото на него се отдава почит на Родителката, като бездетните жени приготвят "щипана пита", която раздават на кръстопът, това така свято за древната Богиня място. Със своята жертва те търсят единение със силата на Семето и благословията на Майката, за да заченат и бъдат благословени също с рожба. Нека си спомним за обредите и вярванията на нашите предци и да изпием по една чаша вино, спомним си за посланието на кръвта и подадем къшей хляб за благополучието на родните ни земи.

петък, 13 януари 2012 г.

Календарни обреди

ВЕЧЕРЯТА НА ХЕКАТА

На 29 –я ден от лунния месец се оставя на кръстопът храна, която е била наричана Вечерята на Хеката. В древността тази храна е оставяна на кръстопът до статуя на богинята или до друг кръстопътен олтар. Тъй като бедните са се хранили с оставената храна Хеката е била наричана Добрата Богиня, защото дели жертвите си с бедните. Оставянето на храна символизира и оставянето на старото в лунния цикъл и измолването на благосклонността на богинята през идния лунен месец.

На този ден се оставят на кръстопът приношения на Богинята– яйце, питка, риба. Може към това да се добавят още вино, мед, чесън и други неща, но основното – първите три неща, яйце, риба, питка, символизират властта на Богинята над Небе – яйцето, Земя – питката, Море – рибата. Оставят се изброените неща на кръстопът придружени със следната молитва:

"За възхвала те призовавам пътна Хеката, на тройния кръстопът мила господарко,
Небесна, Земна и Морска, загърната в плаща шафранен,
властница гробна, с душите на мъртвите празнуваща Бакха,
Персова щерка, обичаща самотата, почитана от елени,
Нощна, за която кучетата са свещени, неугасима господарка,
звероръмжаща, непрепасана, с покоряващ образ,
с бичи впряг, на цялата Вселена държаща ключа Владичица,
Господарка, нимфа, отхранваща децата, водачка, бродеща из планините,
чуй на бикопаса молбите и на благочестивите жертви
със сърце благосклонно девицо явявай се вечно!"

Казва се молитвата, оставя се приношението, връща се вкъщи без да се обръща назад.

* * *

НОВОЛУНИЕ



На новолуние се отдава почита на раждането на лунната светлина и започването на новия лунен цикъл, това е момент за отдаване на почит на Богинята в образа и на млада луна и на Бога в образа му на Дионис Сабазий. Ритуалът е свързан с принасяне в жертва на благовония и възливане на изворна вода. Необходими са огън /свещ, кандило/, купа, вода, благовония /най-добре за този ден е да се кади тамян/. Започва се с измиване на ръцете и пречистване. На олтара се поставя съда за възливане. Взима се чашата в ръце и се правят с нея 3 обиколки около олтара като се казва:

Аз обикалям около олтара!


Застава се пред олтара и се казва:

Да изчезне всичко нечисто!


Запалва се благовонието и се призовава Богинята най-първа:


"Нека Тази, която е била преди всичко, Могъщата Владетелка,
която държи ключовете на Вселената, която знае тройната тайна,
Факлоноската, Нощната, да благослови този обред и да отвори вратите,
за да достигнат молитвите ни до боговете!
Богиньо, направи достоен олтара за почитане на боговете!"

Казва се:

Ние сме тук за да почетем Боговете и Богините!

Започва се първо с възливане на Богинята пазителка на свещения пламък:

Майко на свещения пламък, на теб принадлежи
първото и последното!

Прекадява се с различни благовония за боговете и се започва с молитвата към всички божества:

"Зевсе Властнико и Гея и небесни пламъци пречисти
на Хелиос, на Мена сияние свято и всички звезди;
също и ти, Посейдоне земедържецо, тъмновласи,
Персефоно пречиста, и Деметро багреноплодна,
и Артемидо стрелкиньо, девицо, стрелецо ти Фебе
от на Делфи равнината свещена; и ти велики,
благосклонността на блажените притежава ,
Дионисе, опитен хороводачо,
Аресе неустрашими, на Хефест силата пречиста,
ти, пенородна богиньо, получила сладките дари;
и ти, подземни владетелю, деймоне мощен,
Хебо, Илития, на Херакъл великанската мощ;
теб, Дикайосюна и ти Евсебея - велика подкрепа,
зова нимфите благословени и Пан всемощния,
и Хера, на егидодържеца Зевса цъфтяща съпруга;
теб, Мнемосюне, ведно с музите целомъдрени девет,
миловидните деви харити, хорите, Ениаутос,
и Лето дългокоса, и божествеността на Диона,
курети оръженосци и вас, корибанти, кабири,
все избавители славни, на Зевса чадата безсмъртни
и на Ида боговете, и посредника на небесата
Хермес жезлоносец, тъй също Темида, тълмачката хорска
и Нощта стародавната, призовавам лъчезарния Ден,
Пистис и Дике, и още прекрасната Тесмодотейра,
Рея и Кронос, и Тетис, титанката с дреха лазурна,
и Океана велик, и на Океан дъщерите,
и на Атлас и Еон извънисполинската сила,
заедно с Хроноса вечен, и на Стикса бистрите води,
на милостта боговете, освен тях добрата Проноя,
деймона пресвещен и деймона, бич за човека,
деймони на небесата, на въздуха и на водите,
земни, подземни, които сноват посред огън и пламък;
също Семела и на Бакха всеки ликуващ следовник,
Ино и Левкотея, и Палемон, дарящ благодати,
Нике сладкоречивата, Адрастея всевластната,
още владетеля велик Асклепий облекчител на болки,
както и Палада бойката дева и всички Стихии,
Гръмове, Космоса, който стои върху четири стълба,
Майката на безсмъртните, Атис и Мена приканвам,
и Урания богиня, и светия вечен Адонис,
Първоначалото Края, в кръга им съдбата на всички.
О, с милостта си елате и с благо сърце приемете
нашата жертва свещена, това възлияние чисто!"

Възлива се от водата, сега се започва молитва към Богинята на младата луна:

"Чуй ме, богиньо лъчиста и царствена, свята, Селена,
Мена с роговете бичи, която се плъзгаш в ефира
в нощна тъма, факлоноска и звездна, девицо ти, Мена,
раснеш и чезнеш, и мъж, и жена си, възлюбваш конете,
ярко сияние, майка на времето, плодообилна,
и лъчезарна, и тъжна, заряща по късната доба,
виждаща всичко, безсънна, осеяна с прелести звездни,
радваш се ти на покоя, на тихото нощно блаженство,
ясна, двурога, на сладост дарителка, накит на нощи,
първа звезда, дългопола, кръжаща, всемъдра девица,
в радост, блажена, ела, на звездите посестрима светла,
свойте молители нови спаси, лъчезарна девица!"

Тук се прекадява в чест на боговете и се казва:

"Блажени, както луната следва своя безкраен кръг,
растеж и намаляване и вечно завръщане,
така и ние всеки месец по времето на новата луна Ви отдаваме почит.
Нека в нощта на новата луна, отдадем отново почит на Вас,
а Вие ни давайте надежда, нека възраждането на луната
възроди благословията Ви над нас!
Благословете и приемете благосклонно молитвата ни!"

Прекадява се пак и се казва:

"Богиньо, богове, бъдете благосклонни и приемете това благовоние и възлияние, което правя с благочестиво сърце и с преклонение пред Вашата свята божественост. Аз почитам Вас и така връзката между безсмъртните и смъртните се запазва и остава свята завинаги!"

Целуваш си дланта на дясната ръка и я поднасяш напред.

* * *

Празник на личния дух покровител /Деймон/

Според древната представа добрият деймон /духът закрилник/ бди над нас и ни води. Древните са си го представяли в образа на крилата змия или смок и е вярван от древните за добър дух, пазител. И до ден днешен е разпространено вярването, че духът пазител на дома се явява в образ на змия или смок.

Принася се в жертва благовоние от смирна или при липса може и тамян, казва се Орфеевата молитва:

"Даймоне, тебе зова, притечи се, страхотен водачо,
благ, всеродителю Зевсе, даряващ на смъртни живота,
Зевсе велик, отмъстителен дух, всепроникващ, всевластник,
даващ богатства, когато живителен влезеш в дома ни,
или охлаждаш живота на многострадалните смъртни,
тъй като в тебе стоят ключовете на скръб и наслада.
Свят и блажен, пропъди многостонните грижи, които
носят навред по земята разрухата на съществата,
и направи на живота ни края почтен, мил и сладък."

След вечеря се изпива една чаша вино в негова чест.